Хипертрофични увреждания на кожата МКБ L91

Хипертрофичните увреждания на кожата представляват процеси на свръхобразуване на фиброзна съединителна тъкан в кожата на мястото на различна по обем травма. Към хипертрофични увреждания на кожата спадат хипертрофичният цикатрикс и келоидът. Разликата е, че при хипертрофичния цикатрикс има склонност към частично обратно развитие на тези изменения.

Причините за тези изменения не са известни. Допуска се участието на редица общи и локални фактори. Към общите фактори се отнасят фамилната склонност за образуване на келоиди, които са описани като автозомно-рецисивен или автозомно-доминантен начин на унаследяване. При бялата раса фамилно обременяване се установява в 5 до 10% от болните, но при някои негърски общества този процент е много по-висок. Келоидите често се появяват или нарастват по време на бременност, след тиреоидектомия и при болни с болестта на Адисън.

Към локалните фактори спадат попадането на чужд материал в раната (хирургически конци, рогова материя от косъм), типа на травмата (келоидите и хипертрофичните цикатрикси се развиват много по-често след термично или химическо изгаряне), наличие на ранева инфекция, както и специфични особености на анатомичната част на тялото.

При деца и много възрастни тези състояния почти не се срещат. Жените боледуват по-често от мъжете. Най-често келоидите се локализират по ушните лобули, брадичката, шията, раменете и гърдите и по-рядко по клепачите, челото, дланите, ходилата, пениса и скротума.

Хипертрофичният цикатрикс се развива след около 3-4 седмици след провокиращия стимул. Белегът се надига и задебелява, при което се образува розова до червена на цвят плака. Нарастването може да продължи с месеци и години, но обикновено спира след няколко месеца като еритема избледнява. В ранните стадии хипертрофичният цикатрикс не се различава от келоида. Два-три месеца след въздействието на провокиращия стимул участъка на келоида става свръхчувствителен, с гладка заоблена повърхност и нараства извън размерите на началната увреда. Ако тези промени не настъпят е възможна спонтанна регресия.

В редки случаи келоидът може да дегенерира злокачествено и върху него да се развие базалноклетъчен или плоскоклетъчен карцином.

Лечението на хипертрофични увреждания на кожата включва приложение на интралезионални или локални кортикостероиди, силиконови гелове и оперативна терапия.

Профилактиката изисква постигане на минимално опъване на раневите ръбове при оперативни интервенции.