Други болести на кожата и подкожната тъкан, предизвикани от радиация МКБ L59

Радиацията е форма на невидима енергия, отделяна от атоми, които са малките частици, съставляващи химическите елементи. Нейонизиращата радиация не променя структурата на атома. Вместо това тя възбужда молекулите. Природната слънчева светлина, слънчевите лампи, микровълновите печки, радиостанциите и телевизорите са източници на нейонизираща радиация.

Йонизиращото лъчение е по-енергичната форма на радиация и може да промени структурата на атома. Излагането на йонизиращи лъчения може да причини заболяване, тъй като може да повреди молекулите в клетките на тялото, да попречи на правилното функциониране на клетките и да унищожи тези клетки.

Природната йонизираща радиация идва от далечни части на вселената и от слънцето. Радон, който е безцветен, без мирис, радиоактивен газ, осигурява по-голямата част от фоновата радиация на земята. Медицинските рентгенови лъчи са източник на човешка йонизираща радиация. Други източници на радиация са радиоактивни елементи, които се използват в медицинските изследвания, атомните електроцентрали и ядрените бомби.

Кожата в голяма степен е уязвима при външно облъчване с йонизираща радиация и увреждането й можа да варира в различна степен. Това е относително идентично с радиотерапията и при инциденти с рентгенови и гама-лъчи. Реакцията на кожата зависи от погълната доза, която от своя страна се обуславя от енергията на лъчението (при по-малка енергия увреждането е по-голямо), поради което определена доза външно облъчване от гама-лъчи ще предизвика увреждане в по-малка степен, от колкото същата доза, но от рентгенови лъчи.

По-слабо радиоактивно замърсяване на кожата би могло да се получи от време на време при аварии, в болничните и промишлените лаборатории, в които се използват радиоизотопи. В редки случаи може да се осъществи контаминация на кожата без пациента да знае за това. Пример в това отношение е увреждането на кожата на коренното население на Маршаловите острови и японските рибари, които са пострадали в резултат на опитите с ядрените оръжия и последвалите радиоактивни отлагания.

За степента на увреждането, освен дозата е от значение и нейната мощност, тъй като получаването на дадената доза за по-дълъг период от време ще намали ефекта.

Независимо от вида на радиацията, ако дозата и нейната мощност са високи, то при всички случаи ще се получи други болести на кожата и подкожната тъкан, предизвикани от радиация.

Един от проблемите, свързани с повърхностното радиационно увреждане на кожата е, че то често се оказва значително по-сериозно от първоначалната му изява. Причината за това е, че при обикновената термична травма погълнатата енергия намалява бързо с увеличаване на дълбочината под повърхността на кожата. При облъчване с гама-лъчение или бета-частици енергичния градиент не е толкова стръмен, поради което е възможно увреждането на тъканите, които се намират под повърхностния кожен слой - нервни окончания, потни и мастни жлези, космени фоликули.

Степените по тежест на радиационните увреждания, свързано с ориентировъчната доза на лъчението, измерена на повърхността на кожата, биват:

• продромален стадий (в рамките на часове на излагане) - този етап се характеризира с ранен еритем (първа вълна на еритема), усещане за топлина и сърбеж, които определят площта на експозиция. Продължителността на този етап е от 1 до 2 дни.
• лека степен - наблюдава се при доза 8-12 Gy, като първичното зачервяване продължава няколко часа. В определени случаи може и да отсъства. Скритият период има продължителност до 15-20 денонощия след радиационното въздействие. След това се появява вторично зачервяване, а към 25-30 денонощие се наблюдава суха лющеща се кожа. Като в последствие са налице пигментни нарушения и суха кожа.
• средно тежка степен - възниква при доза 12-20 Gy. Продължителността на първичното зачервяване е от няколко часа до 2-3 денонощия. Втората фаза продължава 10-15 дни след въздействието. Вторичното зачервяване се съпровожда с оток на кожата и инфилтрация. Появяват се мехури. Изходът е влажно залющване на кожата с поява под увредения слой на нов епидермис към края на втория месец. В последствие е възможно изтъняване на кожата, подкожната тъкан, мускулите, а също така образуване на късни радиационни язви.
• тежка степен - се установява при облъчване с доза 20-25 Gy. Първичното зачервяване е отчетливо изразено и продължава от 3-6 денонощия. Скритият период се скъсява от 7-14 денонощия от облъчването. Вторичното зачервяване се съпровожда едновременно с оток на кожата, възпалителна инфилтрация и образуване на мехури. При спукване на мехурите на тяхно място се образуват ерозии или пъррвични радиационни язви. Налице е силна болезненост, като оздравяването на язвите трае с месеци. Важно е да се знае, че дълбоките язви не оздравяват спонтанно, а само след хирургично лечение с последваща кожна трансплантация. Развиващи се в последствие белези и епителна повърхност на язвите могат да се разязвят повторно. В късните срокове се наблюдават дълбоки трофични смущения, уплътняване на кожата.
• крайно тежка степен - възниква при доза над 25 Gy. Първичното зачервяване е силно изразено и преминава в разгара на заболяването, без да преминава. Скритата фаза липсва, като освен зачервяване, оток и инфилтрация на кожата има некроза, съпроводена с местни кръвоизливи. Процесите на ограничаване на некрозата са забавени. Към 3-6 седмица може да възникне гангрена, придружена с обща интоксикация и сепсис. Само своевременно и радикално хирургично лечениеможе да спаси болния.
• късни ефекти (месеци до години постекспозиция, прагова доза - 10 Gy или 1000 rads) - симптомите могат да варират от лека дермална атрофия до постоянни рецидиви на язва, дермална некроза и деформация. Възможните ефекти включват запушване на малки кръвоносни съдове и телеангиектазия. Унищожаване на лимфната мрежа, регионална лимфостаза и увеличаване на инвазивната фиброза, кератоза, васкулит и подкожна склероза на съединителната тъкан. Промените в пигментацията и болката често са налице. Рак на кожата е възможно през следващите години.

Диагнозата при други болести на кожата и подкожната тъкан, предизвикани от радиация се прави клинично. При липса на данни за лъчево облъчване трябва да се изключи термично и химично въздействие. По продължителността на скритата фаза се прави преценка за поетата доза, както и преходното зачервяване, а след това и прогноза.

Пациентите, които са радиоактивно замърсени, могат да са потенциална опасност за хората, с които биха влезли в контакт. Това се дължи на евентуално на инхалиране на изотопите от техните дрехи.
При оказване на помощ от страна на медицинското лице трябва да се използват хирургични ръкавици и предпазна престилка. При наличност на охлузвания или рани, замърсените повърхностти (с радиоактивен материал) се покриват с непромокаем пластир. Като декоминацията (премахването на радиоактивния слой) се извършва с вода и сапун. Обработката се провежда от периферията към центъра, без да се трие силно. Ако не е отстранено въпреки това радиоактивното вещество се използват разтвор на калиев перманганат или белина.

След престой от няколко минути до отстраняване на мазолестия слой на кожата се измива и се остава да изсъхне. По време на зачервената фаза се използват само омекотяващи мехлеми. Като лечението е като изгарянето - използване на електролитни  воднo-солеви разтвори, хуман албумин, хирургична обработка на некротичните участъци. Прилага се и антибиотично лечение. Богати на витамини и белтъци храни. При болка се прилагат обезболяващи средства.

Заглавно изображение: Jmarchn, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons