Други изменения на кожата, дължащи се на хронична експозиция на нейонизираща радиация МКБ L57.8

Рубриката "Други изменения на кожата, дължащи се на хронична експозиция на нейонизираща радиация" разглежда:

• актинична еластоза (т.нар. фермерска кожа или моряшка кожа)
• соларен дерматит

Актиничната еластоза, известна още като слънчева еластоза, фермерска кожа и моряшка кожа, е състояние, при което кожата се наблюдава жълта и удебелена в резултат на увреждане от слънцето. Налице е акумулация на анормален еластин (еластична тъкан) в дермата на кожата и в конюнктивата на около, което е резултат от кумулативните ефекти от продължително и прекомерно излагане на слънце, процес, известен като фотостареене.

Соларната еластоза засяга хора, които са имали дългосрочно излагане на слънце и е характеристика на фотостареенето. Тя засяга индивиди с всички типове кожа, но жълтият оттенък е по-очевиден при хора с бяла кожа.

Актиничната еластоза, разглеждаща се в други изменения на кожата, дължащи се на хронична експозиция на нейонизираща радиация, е също проява на преждевременното стареене на кожата, причинено то тютюнопушенето. Тютюневият дим засяга производството на колаген и увеличава производството на тропоеластин. Промените в еластичните влакна при пушачите се простират дълбоко в ретикуларната дерма.

Актиничната еластоза обикновено се представя като удебелена, суха, набръчкана кожа. Няколко клинични варианти са били установени. Една от най-лесно разпознаваемите форми на състоянието е удебелена, с дълбоки фисури кожа, наблюдавана по задната част на изложена на слънцето шия, известна като cutis rhomboidalis nuchae. Тези характеристики са част от спектъра на промените, които се наблюдават при фотостареещата кожа.

Соларната еластоза се диагностицира клинично чрез манифестацията на състоянието или микроскопски чрез кожна биопсия. В по-ранните етапи на актиничната еластоза може да се наблюдава пролиферация на еластични фибри. При развитие на състоянието колагеновите влакна в папиларната и ретикуларната дерма са заменени от удебелени и накъдрени фибри, които формират заплетени маси и се появяват базофилно.

Има много възможности за лечение на кожа, увредена от фотостареене. Те включват дермабразио, локално приложение на ретиноева киселина, лазерен пилинг с въглероден диоксид, инжектиране на хиалуронова киселина в дермата, имиквимод, такролимус маз и локална естрогенова терапия. Тези лечения имат променлива ефикасност.

Най-ефективната стратегия за превенция на фотостареенето остава минимизиране на слънчевата експозиция чрез използване на слънцезащитни продукти и други мерки за избягване на излагане на слънце.

Соларният дерматит може да се определи като остра или хронична възпалителна реакция на кожата към слънчева светлина. Той се характеризира с ерупция, състояща се от сърбящи, еритематозни, уртикариални, папулозни и везикулозни лезии, появяващи се обикновено върху експонираните участъци от кожата. Лезиите претърпяват обостряния през лятото, по през зимата ремисиите са често срещани.

Соларният дерматит е резултат от излагане на кожата на ултравиолетовата част от спектъра - UV лъчите. Хората с бяла кожа, по-светъл цвят на косата и по-светъл цвят на очите е по-вероятно да развият заболяването. Състоянието може да се контролира, като се избягва контакт на кожата със слънчева светлина или чрез отстраняване на причината за заболяването, когато е възможно.

Съществуват няколко причини, които могат да предизвикат соларен дерматит, разглеждащ се в други изменения на кожата, дължащи се на хронична експозиция на нейонизираща радиация:

• Някои заболявания - състояния, които правят кожата по-фоточувствителна, като екзема или лупус
• Генетични фактори
• Метаболитни фактори
• Лекарства
• Химикали

Екзема, лупус, както и някои генетични и метаболитни фактори могат да доведат до необичайна реакция на кожата при контакт с UV светлина. Фоточувствителност също е възможна нежелана реакция на много лекарства, като НСПВС, антибиотици, противогъбични препарати, антидепресанти и химиотерапевтични агенти. Някои от химикалите, които причиняват фоточувствителност, са PABA-A (химикал в слънцезащитни продукти), салициланилид (химикал в промишлени почистващи препарати), хексахлорофен-A (дезинфектант).

Симптомите на соларния дерматит включват:

• Зачервяване на кожата
• Обрив, мехури, подутини
• Сърбеж, болка или усещане на парене
• Лющене на кожата
• Гадене, температура, втрисане

Засегнатият район обикновено е изложен на слънце, така че симптомите могат да се представят след най-малка експозиция на слънцето. Те могат да се появят и след престой в солариум. В зависимост от тежестта на заболяването кожата става червена, започва да сърби и развива обрив с мехури. Гадене, последвано от повишена температура и втрисане, могат да се появят при по-тежките случаи.

Тези симптоми могат да се появят внезапно и да отминат след кратък период от време или да персистират за по-дълго време и състоянието да хронифицира. Хората с генетична причина за соларен дерматит са с повишен риск от рак на кожата.

Лечението и профилактиката на соларния дерматит включват:

• Избягване на слънчева светлина - особено в пикови периоди и носене на слънцезащитни дрехи
• Използване на слънцезащитни продукти
• Фототерапия - използва се за постепенно намаляване на чувствителността на кожата
• Премахване на причината - особено ако тя е химикал или лекарство
• Имуносупресивни медикаменти - могат да бъдат предписани за лечение на ерупцията
• Стероидни кремове - могат да се използват върху засегнатата област

Най-важно е да контролира експозицията на кожата към слънчевата светлина.