Други видове пруриго МКБ L28.2

Под понятието "пруриго" се обединяват няколко заболявания с общ симптом интензивен сърбеж и полиморфни обриви, сред които се откриват т.нар. пруриго-папули или серо-папули, т.е. папули, центрирани от малка везикулка. Заболяванията, включени в тази група, имат множество симптоми, тъй като нозологичното им разграничаване не е прецизно.

Към други видове пруриго се отнасят:

• Prurigo simplex acuta
• Prurigo simplex subacuta
• Prurigo simplex chronica

Prurigo simplex acuta

Prurigo simplex acuta, наричано още уртикария папулоза, е хронично рецидивиращо заболяване, характеризиращо се с полиморфни обриви и интензивен сърбеж, засягащо детската възраст. Много учени не отделят заболяването от уртикарията, а го разглеждат като неин клиничен вариант.

В миналото заболяването се е интерпретирало като проява на хранителна алергия спрямо белтъчни храни, шоколади, медикаменти, мъхести плодове и др. Често първите прояви на заболяването съпътстват никненето на зъбите. Днес състоянието се разглежда като една епизоотична дерматоза във връзка в ухапвания от членестоноги (комари, паяци, кърлежи) в околната среда или в затворени помещения, гъсеници и други артроподи. В тази връзка заболяването проявява сезонност (предимно пролет и лято) и географски тропизъм - села, полета, планини и др.

Патогенезата се характеризира с алергична реакция първи тип съобразно класификацията на Coombs и Gells, медиирана от IgE-антитела, които често се доказват чрез интракутанни проби чрез съответните екстракти. Липсата на заболяването преди първата година се интерпретира като слабо развитие на имунната система, а изчезването му след седмата - като форма на хипосенсибилизация. Допуска се възможността и за токсична реакция спрямо токсичните продукти, инокулирани от насекомите в кожата.

Заболяването се среща най-често между 2- и 7-годишна възраст, няма предилекционно засягане на мъжки и женски пол. Обривите са локализирани предимно по откритите части - лице, екстензорни повърхности на крайниците, но е възможна и локализация по гърдите, корема, гърба.

Типични обриви са т.нар. "пруригопапули" или 'серопапули", характеризиращи се с уртикариален обрив, центриран от малка серопапула, която понякога се трансформира във везикула или була. Около серопапулите винаги има характерна еритемна ареола, която изчезва при диаскопия. Обривите проявяват еволютивен полиморфизъм - освен споменатите серопапули се наблюдават уртики, папули, екскориации, крусти.

Заболяването се придружава от интензивен сърбеж, който нарушава съня на децата, но общото състояние обикновено е незасегнато. Лигавиците не се засягат.

Развитието на отделните обривни единици трае около една седмица. Обривите са групирани или десеминирани. Понякога у възрастни се наблюдава подобна картина, но тя се означава като уртикария или prurigo simplex adultorum.

В еволюцията си prurigo simplex acuta, включващо се към други видове пруриго, протича с простъпи, хронично-рецидивиращо. На мястото на предшестващите ефлоресценции могат да останат хипо- или хиперпигментни петна. Като усложнение се наблюдават импетигинизации, понякога лимфангити, лимфаденити и повишаване на температурата.

Хистопатологично се открива интравепидермална, евентуално субкорнеална везикула, придружена от едем в stratum papilare и периваскуларен инфилтрат в същата област, съставен от лимфоцити и еозинофили.

Диференциалната диагноза включва уртикария, варицела, болест на Duhring.

Лечението е сходно с това при уртикария в детска възраст. Немедикаментозната терапия включва ограничения в диетичния режим (избягване на белтъчни храни, шоколад, ядки) и пълна дезинсекция на жилището. Контактът с животни следва да се забрани напълно, тъй като се подозира участието предимно на инсекти и артроподи, паразитиращи по животинските видове. Медикаментозното лечение включва предимно антихистамини, а при тежки случаи - кортискотероиди.

Prurigo simplex subacuta

Prurigo simplex subacuta, наричано още хронична уртикария папулоза, е подостра или хронична полиморфна дерматоза, засягаща млади индивиди (20-40 години), предимно жени, проявяваща се с папулонодуларни и на места типични пруригопапули, ефлуоресценции, придружени от характерен и интензивен сърбеж, който преминава в разчесване до кръв.

Заболяването е полиетиологично, дермадром при чернодробни, бъбречни, хормонални, хематологични, неопластични и други заболявания. Епизоотиите не играят никаква роля. Предполага се автоимунен процес или алергична реакция към храни, в началото от бърз тип и впоследствие от забавен тип.

Обривите се локализират симетрично във флексорните повърхности на крайниците и на цялото тяло. Лицето се засяга рядко - т.нар. acne urticata. Длани, ходила и лигавици не се засягат.

Prurigo simplex subacuta, включващо се към други видове пруриго, засяга в 2/3 от случаите женския пол. Обривът е полиморфен, съставен от серо(пруриго)-папули, папуло-нодуларни изменения, екскориации, уртики.

Обривите се придружават от силен сърбеж, който причинява реактивни неврози и понякога регионално увеличение на лимфни възли. Характерно е при установяването на сърбежа след разчесване на лезиите до кръв и липсата му на здрави места.

В зависимост от етиологията се различават: prurigo diabetica, prurigo hepatica, prurigo lymphatica и др. По-особени форми, представляващи нозологични затруднения, са:

• Prurigo gestationes Besnier - проявява се в IV-V месец на бременността, придружава се от много силен сърбеж. Уртики липсват. Среща се веднъж на 800 бременности. Може да продължи няколко месеца след раждането, след което преминава, но често рецидивира при последващи бременности.
• Prurigo dermographica - освен описаните обриви и сърбеж, е налице и интензивен дермографизъм.
• Prurigo pigmentosa - наблюдава се основно в Япония. Проявява пролетно-лятна сезонност и се изразява освен с описаните пруригопапули и сърбеж и с пигментации, които персистират дълго време.

Prurigo simplex chronica

Въпреки някои особености, които характеризират prurigo simplex chronica, повечето учени не разграничават това пруриго от описаното prurigo simplex subacuta. Най-често заболяването се явява паранеопластичен процес.

Засягат се еднакво мъже и жени в по-напреднала възраст (40-60 години). Особеностите на този вариант са, че освен папуло-везикулозни и папуло-нодуларни обриви, се наблюдават и уртики и лихенификации.

Сърбежът е интензивен и не преминава при разчесване, като засяга и здравата кожа. Обривите не заздравяват, а обикновено прерастват в големи възли, наподобяващи тези при prurigo nodularis.

Първичните ефлоресценции обикновено остават резидуални, депигментирани петна, заобиколени от хиперпигментирана ареола. Обривът най-често е диморфен, включващ първични и резидуални ефлоресценции.

Еволюцията на prurigo simplex chronica, включващо се към други видове пруриго, е хронична и рецидивираща, като продължава с месеци и години.

Хистопатологично се откриват субкорнеални и интраепидермални везикули, съдържащи в началото серозен ексудат, а впоследствие неутрофилни и еозинофилни левкоцити, леко изразена акантоза и паракератоза. В дермата е налице едем, вазодилатация, впоследствие лимфоцитен периваскуларен инфилтрат.

Диагнозата се поставя след извършване на изследванията, насочени за изясняване на висцералния статус и дисфункциите, които лежат в основата на заболяването.

Диференциалната диагноза най-често включва лихен рубер планус, болест на Duhring, пруриго Besnier, пруриго нодуларис и други видове пруриго.

Лечението включва антихистамини, транквилизатори, кортикостероиди. Алтернативно лечение с акупунктура, магнитно поле и климатотерапия често е ефикасно. Съществена е корекцията на основното заболяване.