Постхолецистектомичен синдром МКБ K91.5

› Въведение

› Причини и патогенетични особености

› Характерни симптоми

› Диагноза

› Лечение и прогноза

Въведение

В значителна част от болните след извършване на холецистектомия (оперативна интервенция за отстраняване на жлъчния мехур) персистират оплаквания, наблюдавани преди операцията или се появяват нови такива.

В понятието постхолецистектомичен синдром често погрешно се включват такива последици от операцията, като например завързване по грешка на холедоха, което се проявява още в следващите дни с бързо задълбочаваща се обструктивна жълтеница, порязването на холедоха, отварянето на чуканчето на мехурния проток, които водят до образуване на външни жлъчни фистули. Често тези и някои други, типични за следоперативния период, оплаквания погрешно се диагностицират като постхолецистектомичен синдром във връзка с идентичното клинично протичане.

Причини и патогенетични особености

Проблемите при постхолецистектомичния синдром произтичат от промяната на жлъчния поток, поради загуба на резервоарната функция на жлъчния мехур.

Състоянието възниква след извършване на хирургична процедура за отстраняване на жлъчния мехур, най-често във връзка с наличие на камъни в жлъчния мехур и чести жлъчни кризи, рак на жлъчния мехур, тежко и с усложнения протичане на други заболявания на жлъчния мехур.

В резултат от отстраняването на жлъчния мехур настъпват някои характерни, но често протичащи с неспецифични проявления промени:

• горнодиспептични промени: непрекъснатото увеличаване на жлъчния поток в горната част на храносмилателния тракт може да провокира развитието на езофагит и гастрит, като патогенезата е свързана с увреждащото действие на жлъчния поток
• долнодиспептични промени: увеличаването на жлъчния поток провокира и характерни промени в долните сегменти на храносмилателната система, провокирайки по различни механизми развитието на диария и коликообразни болки

Изложени на по-висок риск от развитие на постхолецистектомичен синдром са пациентите в напреднала възраст, при извършване на холецистектомия по спешност, при неопитен хирург, както и при наличие на подлежащи заболявания, ангажиращи стомашно-чревния тракт.

Характерни симптоми

Клиничната картина при постхолецистектомичен синдром показва известна вариабилност при отделните пациенти, като различни по вид, тежест и интензивност симптоми се описват при около 5 до 40 процента от болните след извършване на холецистектомия. Симптомите могат да бъдат преходни и краткотрайни, но могат да бъдат и упорити, тежки и да персистират различен период от време.

Сред възможните и характерни симптоми при постхолецистектомичен синдром се включват:

• стомашен дискомфорт: сред често наблюдаваните прояви се включват разстроен стомах, гадене и повръщане, изразен дискомфорт
• метеоризъм: повишено образуване на газове и подуване на корема са характерни прояви и могат да се дължат на промени в интестиналната флора
• коремна болка: постоянна болка в горен десен квадрант на корема се описва при значителен процент от пациентите. Болката при постхолецистектомичния синдром обикновено се свързва дисфункция на сфинктера на Оди или със следоперативни сраствания. В половината от случаите се дължи на причини от страна на жлъчната система, като остатъчен конкремент, наранявания на жлъчната система, дискинезия или кисти на жлъчните пътища
• диария: при някои от пациентите е налице диария с хроничен характер, причината за която вероятно е в нарушената резорбция на жлъчни киселини. Друг симптом, който присъства при постхолецистектомичния синдром, е стеатореята (наличие на мазнини в изпражненията). След премахване на мехура, жлъчката от черния дроб навлиза в червата постоянно на малки порции, което в повечето случаи не е достатъчно за смилане на мазнините
• други симптоми: възможни са още развитие на жълтеница с характерните за нея клинични проявления, повишена температура, главоболие, отпадналост, умора, слабост, раздразнителност и много други

Диагноза

Диагноза при постхолецистектомичен синдром се изгражда въз основа на обработената от различните изследвания информация:

• разпит и преглед: диагнозата се предполага от клиничната картина и анамнезата на болния с данни за извършена наскоро холецистектомия
• лабораторни изследвания: лабораторните изследвания включват пълна кръвна картина за откриване на инфекциозна етиология, проследяване нивата на ензима алфа амилаза за откриване заболявания на панкреаса, изследва се чернодробната функция и протромбиново време
• образна диагностика: ехографско изследване на коремните органи се извършва рутинно, тъй като е бърз, неинвазивен и сравнително евтин начин за оценка на черния дроб, жлъчните пътища, панкреаса и околните региони. Ендоскопска ехография е ценен метод за определяне на това кои пациенти се нуждаят ендоскопска ретроградна холангиопанкреатография, която от своя страна е най-чувствителният и специфичен метод за оценка на постхолецистектомичния синдром

Лечение и прогноза

Лечението при постхолецистектомичен синдром в отделния случай трябва да се провежда съобразно с установените или предполагаеми причини за оплакванията, но невинаги може да се получи добър резултат от него.

Медикаментозното лечение е предимно симптоматично, като се назначават лекарства от различни групи за повлияване на съответните симптоми. При синдром на раздразненото черво се прилагат спазмолитици и болкоуспокояващи, холестерамин е полезен при болни с диария. Н2-блокери или инхибитори на протонната помпа помагат за облекчаване на симптомите на гастроезофагеален рефлукс и гастрит.

Промени в диетата и хранителните навици могат да подпомогнат повлияването на някои от симптомите на болестта, но не водят до видими резултати при всички засегнати.

В отделни случаи може да се наложи повторна операция, което от своя страна също носи известни рискове от възникване на други различни по вид и тежест усложнения.

Прогнозата при постхолецистектомичен синдром при значителен процент от пациентите е напълно благоприятна, като симптомите отшумяват за различен период от време. При малък процент от засегнатите, особено при наличие на повторна операция, прогнозата не е особено добра във връзка с известните рискове от усложнения.

Заглавно изображение: freepik.com