Увреждане на жлъчния мехур и на жлъчните пътища при болести, класифицирани другаде МКБ K87.0

› Въведение

› Видове болести на жлъчния мехур и жлъчните пътища

› Симптоми 

› Диагноза

› Лечение

Въведение

Жлъчката се произвежда от черния дроб и се транспортира чрез жлъчните пътища до чревния тракт за емулгиране и абсорбция на мазнини. Билиарните заболявания се причиняват от аномалии в състава на жлъчката, жлъчната анатомия или функция. Черния дроб определя химичния състав на жлъчката.

Разнообразен спектър от заболявания засяга жлъчната система, като често се проявява с подобни клинични признаци и симптоми. Тези състояния включват камъни в жлъчката, остър калкулозен холецистит, синдром на Мирици, хроничен холецистит, холангит (първичен склерозиращ, първичен билиарен, автоимунен), злокачествени заболявания на жлъчните пътища, жлъчни кисти и други.

Видове болести на жлъчния мехур и жлъчните пътища

Увреждане на жлъчния мехур и на жлъчните пътища при болести, класифицирани другаде се разделят основно на следните видове:

• Холелитиаза при диабет - съчетание на холелитиазата (камъни в жлъчния мехур) с други болести, се среща често в практиката. Едно от тези заболявания е захарен диабет. 30% от всички диабетици над 20-годишна възраст имат жлъчни камъни, докато у не диабетици от същата възраст те се срещат почти три пъти по-рядко. Усложненията на холелитиазата у диабетици протичат по-тежко и крият по-голяма опасност.
• Жлъчни заболявания при нарушен метаболизъм - най-често срещано увреждане на жлъчния мехур и на жлъчните пътища при болести, класифицирани другаде е при нарушен метаболизъм на холестерол. Често има съчетание между исхемична болест на сърцето и холелитиаза, особено у по-възрастни и пълни хора, най-вероятно на основата на нарушена холестеролова обмяна. Това съчетание трябва да се има пред вид, тъй като проявите на двете болести могат да бъдат подобни и диагнозата да се сбърка, като вместо миокарден инфаркт се диагностицира остър холецистит и обратно. Затова винаги трябва да се правят необходимите изследвания и случаят да се изучава и проследява внимателно.
• Тифоиден холецистит - Едно рядко срещано състояние е тифоидния холецистит. То се развива при пациенти с тифоидна треска, най-често през третата седмица на болестта или по-късно. Жлъчни камъни липсват. Salmonella typhi се намира в жлъчката. Много често усложнение е перфорацията на жлъчния мехур. Чест проблем е и колонизацията на жлъчния мехур с бактерията при болни, които са преживели тифоидната треска без видими клинични изяви. Те стават носители и екскретират микроорганизма с изпражненията. Може да се развие и хроничен холецистит и конкременти. Заболяването се лекува с високи дози антибиотици.
• Стриктури на жлъчните пътища - те се дължат на много причини като: панкреатит, склерозираш холангит, автоимунни заболявания, остър холангит и други. Най-честата изява на стриктурите е рецидивираш холангит. Болните се оплакват болка, температура, втрисане, жълтеница, тъмна урина и светли изхождания.

Симптоми

При различните болести на жлъчния мехур и жлъчните пътища се наблюдават различни клинични прояви в зависимост от особеностите на болестния процес и протичането. Възможно е безсимптомно протичане при някои от формите, докато при други е възможно остро, тежко, мълниеносно протичане и необходимост от спешна медицинска намеса.

Сред едни от най-честите оплаквания при различните заболявания се включват:

• Болка - при отделните заболявания се описва характерна локализация на болката и особености на болковия синдром. Болката може да бъде тъпа, с хроничен характер или остра, пронизваща с характерна ирадиация
• Диспептични оплаквания - често са налице гадене, повръщане, лош дъх, киселини, оригвания, промени в изхожданията, дискомфорт в коремната област и други
• Висока температура - при остро протичане, както и при наличие на усложнения, е възможно повишение на телесната температура в различна степен
• Други симптоми - в зависимост от локализацията и особеностите на болестния процес са възможни различни оплаквания, включително главоболие, нарушен апетит, промени в настроението, промени в усвояването на редица хранителни вещества, риск от развитие на анемия, недостиг на витамини и минерали, риск от неопластично израждане и други

Диагноза

За правилна оценка на пациент с жлъчно заболяване и поставяне на евентуална диагноза се използват следните методи:

• Физикален преглед - подробна анамнеза и статус на пациента са от изключително значение. Как и кога са започнали оплакванията, както и в какво се изразяват те. От физикалните методи най-често се прилага палпация на корем. При нея може да се установи болезненост и повишена чувствителност в дясно подребрие.
• Кръвни изследвания - при увреждане на жлъчния мехур и на жлъчните пътища при болести, класифицирани другаде най-често се наблюдава повишаване в стойностите на - билирубин, АСАТ, АЛАТ, ГГТ, ЛДХ, алкална фосфатаза, а когато е насложена и инфекция и възпалителните маркери (левкоцити, CRP).
• Образни изследвания - при пациент със съмнение, за каквото и да е жлъчно заболяване винаги се започва с ултразвуково изследване на корема, тъй като е практически безвредно. Чрез ехографията може да се направи оценка на жлъчния мехур, жлъчните пътища, панкреаса и околните тъкани. Друго високо-специфично изследване е контраст-усилената компютърна томография на корем.
• Инвазивни методи - едно набиращо все повече популярност изследване, което се прилага все по-широко в медицинската практика е ендоскопската ретроградна холангиопанкреатография (ЕРХП). Чрез нея могат много детайлно да бъдат визуализирани екстрахепаталните жлъчни пътища, както и различните патологични процеси, които ги засягат. Освен това, методът се прилага и за терапивтични цели, например стентиране на дуктус холедохус, при пациенти с жлъчна обструкция.

Лечение

Терапевтичният подход при различните увреждане на жлъчния мехур и на жлъчните пътища при болести, класифицирани другаде се определя строго индивидуално, съобразно особеностите на болестния процес, наличието на усложнения и общото състояние при отделните засегнати.

В общия случай се назначават някои от следните мерки:

• Лекарствена терапия - назначават се подходящи обезболяващи средства, спазмолитици при необходимост, ензимни препарати за подобряване на храносмилането, противовъзпалителни агенти, антибиотици, водно-солеви разтвори и други, съобразно особеностите и нуждите на различните пациенти.
• Диета и общи мерки - при много от пациентите се назначават подходящи промени в хранителния режим, ограничаване на вредните навици и коригируемите рискови фактори, редукция на теглото при необходимост, почивка на легло и оптимална хидратация до възстановяване на състоянието им.
• Оперативно лечение - при липса на ефект от консервативните мерки, наличие на тежки усложнения, както и при спешни състояния опция на избор е хирургичното лечение.

Изображения: freepik.com