Киста на задстомашната жлеза МКБ K86.2

› Въведение

› Честота

› Причини

› Патофизиология

› Симптоми

› Диагноза

› Диференциална диагноза 

› Лечение

› Усложнения

Въведение

Панкреасът е важен орган, активно участващ в храносмилателната система, който произвежда ензими за храносмилането и отделя важни хормони, които помагат за метаболизма. Киста на задстомашната жлеза често се открива при пациенти, подложени на образна диагностика с компютърна томография (скенер) или ядрено-магнитен резонанс по повод на друго заболяване или оплакване. При пациенти с данни за панкреатит или прекаран такъв се откриват кистозни изменения в около 20% от случаите.

Кистите могат да бъдат както неопластични, така и доброкачествени. Неопластичните кисти включват интрадуктални папиларни муцинозни неоплазми, муцинозни кистозни неоплазми, солидни псевдопапирални неоплазми и кистозни невроендокринни тумори на панкреаса. Доброкачествените кисти могат да се разделят на серозен кистичен аденом, прости кисти, лимфоепителни кисти и др. Правилната диагноза е от голямо значение, тъй като при различните форми се прилага различно по вид лечение.

Хирургичното лечение не винаги е най-добрият вариант за всички кисти на панкреаса, тъй като операцията може да бъде сложна и да има много рискове, свързани с нея. В зависимост от вида на кистата и проявените симптоми, понякога наблюдението е най-добрият вариант за пациентите.

Честота

Честотата на панкреатичните кисти не е известна. Както вече споменахме, в около 20% от пациентите с анамнестични данни за прекаран панкреатит, се откриват някакви кистозни изменения в задстомашната жлеза. При серия от докладвани хирургични случаи на резицирани кисти на панкреаса, честотата е била 26% на разклонения на канала, 25% на главния панкреатичен канал, 13% до 23% серозен цистаденом, 11% до 18% муцинозна кистозна неоплазма, 4% до 7% кистозен невроендокринен тумор и 2% солидна псевдопапиларна неоплазма.

Причини

Точната причина за образуването на кисти на панкреаса е все още неизвестна. Някои кисти са свързани с редки заболявания, включително поликистоза на бъбреците или болест на Вон Хипел-Линдау, генетично заболяване, което мое да засегне панкреаса и други органи.

Като основна причина за киста на задстомашната жлеза се посочва остър или хроничен панкреатит. Псевдокистите от друга страна се срещат също и при коремна травма, като например при автомобилна катастрофа.

Злоупотребата с алкохол и камъните в жлъчния мехур са рискови фактори за панкреатит, а панкреатитът е рисков фактор за образуването на псевдокисти. Коремната травма също е рисков фактор.

Патофизиология

Кистозните образувания на панкреаса показват голямо разнообразие. Кистата на задстомашната жлеза може да се раздели на истинска бенигнена и киста, имаща отношение към панкреасните тумори.

Бенигнените кисти на панкреаса са истински и псевдокисти. Истинските кисти представляват кухини, постлани с епител, който продуцира секрет. Биват: вродени, ретенционни и паразитни.

Кистите на панкреаса, имащи отношение към панкреатичните тумори са: кистаденоми и кистаденокарциноми. Тези кисти са малки и дебелостенни, често многокамерни. Дължат се на разпад и образуване на течност в центъра на туморното образувание. Кистаденомите се приемат за облигатни преканцерози. Често пъти диференциалната диагноза между двата вида кисти е изключително трудна дори за квалифицираните хистопатолози.

Симптоми

Клиничната картина е изключително разнообразна и зависи от вида на самите кисти, тяхната патогенеза, от размера и местоположението на кистата. Вродените кисти и изобщо органната поликистоза обикновено се диагностицират случайно. Паразитните кисти също нарастват бавно. Този тип кисти притискат съседните органи, нагнояват и могат да руптурират към ретроперитонеалното пространство.

Малките кисти обикновено не причиняват никакви симптоми. Големите панкреатични кисти могат да причинят болка в корема и болка в гърба (вероятно чрез упражняване на натиск върху околните тъкани и нерви).

Малки или големи кисти в главата на панкреаса също могат да причинят жълтеница (пожълтяване на кожата и очите с потъмняване на урината), поради запушване на общия жлъчен канал.

Инфектираните кисти водят до повишена температура, втрисане и сепсис.
Големи кисти могат да компресирате стомаха или дванадесетопръстника, водещо до запушване и затрудняват движението на храната в червата, което води до болки в корема и повръщане.

Диагноза

Диагнозата се поставя въз основа на клиничната картина и инструменталните изследвания: ехография, компютърна томография (КАТ) и ядрено - магнитен резонанс (ЯМР). Тъй като повечето от кистите протичат безсимптомно, те се откриват случайно, при изследвания направени по друг повод.

Ултразвукът, КАТ и ЯМР не са надеждни методи за уточняване малигнеността на кистата. Ендоскопски ултразвук става се по-полезен метод за определяне на вероятността една киста да е злокачествена. По време на ендоскопско ултразвуково изследване с помощта на тънка игла се взима материал от кистата за хистологично изследване.

Диференциална диагноза

Диференциалната диагноза на киста на задстомашната жлеза предвид неспецифичното протичане обхваща множество заболявания и състояния със сходна симптоматика. Сред някои от тези заболявания са:

• Остър и хроничен панкреатит
• Холецистит и холелитиаза
• Язвена болест на стомаха и дуоденума
• Остър гастрит

Разграничаването между отделните заболявания може да се направи чрез правилно снемане на анамнезата, физикален преглед, лабораторни изследвания и образни изследвания.

Лечение

Лечението зависи от големината и вида на кистите, от техните усложнения, от ангажирането на съседните органи, от общото състояние на болните и придружаващите заболявания. Малките кисти подлежат на наблюдение. Най-резултатното лечение на истинските кисти са резекциите. Оперативното лечение на кистозните образувания с туморна генеза подлежат на хистологично верифициране в хода на операцията и радикална резекция.

Усложнения

Киста на задстомашната жлеза рядко може да доведе до усложнения, но сред най-често срещаните са:

• Инфекция
• Руптура (разкъсване) на псевдокиста
• Жлъчна обструкция (механичен иктер)
• Портална хипертония или повишено налягане на далачната вена (основна индикация за хирургично лечение)

Изображения: freepik.com