Жлъчна киста МКБ K83.5

› Въведение

› Причини

› Патофизиология

› Симптоми

› Диагноза

› Диференциална диагноза 

› Лечение

› Усложнения

Въведение

Жлъчните кисти са редки патологични разширения на различни части на жлъчните пътища. Те представляват приблизително 1% от всички доброкачествени жлъчни заболявания. Срещат се най-често в азиатските популации и при жени. Честотата на тази патология в азиатските популации е 1:1000 и е значително по-ниска в западните страни.

Те обикновено представляват основен хирургичен проблем в ранна детска възраст. Въпреки това, заболяването се проявява клинично при повечето пациенти при възрастни. Ранната диагноза и правилното лечение са много важни, тъй като кистите са свързани с риск от канцерогенеза. Според литературни данни злокачествените новообразувания на жлъчните пътища при жлъчна киста се срещат при 2,5%-28% от пациентите. Рискът от рак се увеличава с възрастта.

Холангиокарциномът е най-сериозното и опасно усложнение при това състояние. Други усложнения, свързани с жлъчна киста, включват холелитиаза, холангит, чернодробна фиброза и спонтанна перфорация на кистата. Рентгенологичните изследвания играят важна роля в диагностиката на жлъчните кисти. Понастоящем е възможна пренатална диагностика с помощта на ултразвук.

Причини

Точната причина за появата на жлъчна киста не е изяснена. Въпреки това, по въпроса са развивани много теории, които се опитват да обяснят произхода и патофизиологията. Преди се е смятало, че жлъчните кисти възникват при нарушение на процеса на клетъчна пролиферация на жлъчните пътища по време на феталния живот.

В днешно време най-общоприета е теорията на Бабитс, според който дуктус холедохус се образува от анормална панкреатобилиарна връзка на панкреаса и жлъчните пътища извън ампула Фатери. Това състояние води до панкреатобилиарен рефлукс и смесване на панкреатичния и жлъчен сок. Активираните панкреатични ензими причиняват възпаление и компрометират стената на жлъчните пътища. Това води до тяхната дилатация.

Патофизиология

Предполага се, че освен вродена, дилатацията (разширение) може да е вторична от дегенеративни промени, предизвикани от постоянна експозиция (излагане) на панкреатични сокове (комбинирана аномалия на панкреато-билиарната система). Рефлукс на панкреатичен сок, повишава налягането в жлъчните пътища и предизвиква възпаление на епитела, което води до образуване на жлъчна киста. Двата основни фактори за образуване на кисти са частично запушване и слабост на стената на жлъчните канали. Кисти могат да се образуват след травма или като последица от фиброза и стеноза на дисталния общ жлъчен канал дължащо се на рецидивиращ холангит в съчетание с конкременти в жлъчните канали.

Патологоанатомично се представя като:

• Обща дилатация на дуктус холедохус
• Киста, разположена странично и свързана с него чрез тесен канал
• Кистозно разширение на интрахепаталните жлъчни пътища (синдром на Caroli)

Симптоми

Класическата триада при жлъчната киста е:

• болка
• иктер (жълтеница)
• палпираща се туморна формация

Тази триада не е налице при всички, обикновено се среща само при половина от болните с кисти. Обикновено диагнозата се подозира при наличие на коремен тумор и интермитиращ иктер. Повечето болни имат болка, жълтеница, холангит, гадене, панкреатит и палпираща се туморна формация.

Коремната болка е доминиращ симптом, локализирана е в десен хипохондриум, най-често коликообразна, и с най-голям интензитет по време на пожълтяването. Може да бъде тъпа и постоянна. Периодично може да се появява жълтеница с тъмна урина и светли изпражнения. Като допълнителни симптоми могат да се появят температура, втрисане, гадене, повръщане и липса на апетит.

Диагноза

Няма специфични лабораторни изследвания, които да потвърждават диагнозата. Обичайната констелация е данни за обструктивна жълтеница с или без холангит или панкреатит. Увеличената серумна амилаза, комбинирана с интермитираща коремна болка от неизвестен произход, трябва да бъде последвана от неинвазивни образни методи на изследване за окончателна диагноза на вероятната жлъчна киста.

• Абдоминална ехография - дилатация (разширение) на екстрахепаталните жлъчни пътища е най-честата находка. Може да бъде видяно и разширение на ductus pancreaticus.
• Ендоскопска ретроградна холедохопанкреатография (ERCP) - това е най-добрият метод за изследване на аномалиите на билио-панкреатичните комуникации. Методът на изследване е задължителен при болни, при които ехографията и КАТ (компютърно аксиална томография) не са оказали дилатация на жлъчната система и при клинично съмнение за киста на дуктус холедохус.
• Перкутанна трансхепатална холангиография - не е задължителен метод на изследване.

Използваните в миналото серийни инвазивни холангиографии и хепатобилиарна сцинтиграфия понастоящем не се прилагат. Комбинацията от фебрилитет (висока температура), жълтеница и болки в горния етаж на корема предполага развитието на хепатит. Остро възпаление в долния полюс на кистата може да наподобява остър апендицит.

Диференциална диагноза

Основните състояния, които се имат предвид в диференциалната диагноза на жлъчна киста са:

• Дуоденален дивертикулит
• Кистозни лезии на панкреаса
• Тумор на главата на панкреаса
• Жлъчна стриктура

Лечение

Лечението на жлъчна киста е единствено и само оперативно. Изисква се хирургична интервенция, за да се избегнат възможните усложнения, някои от които могат сериозно да влошат състоянието на пациентите. Лечебният план основно зависи от типа жлъчна киста. В наши дни основно се прилага пълното отстраняване на кистата заедно с премахване на жлъчния мехур, последвано от реконструкция на жлъчните пътища с помощта на хепатико-йейюностомия по Roux-en-Y.

Усложнения

Както вече споменахме, хирургичното лечение е препоръчително при пациенти с жлъчна киста поради риска от усложнения. Сред най-честите усложнения са:

• Образуване на жлъчни конкременти
• Злокачествена трансформация
• Холангиокарцином
• Перфорация на жлъчната киста, която води до перитонит
• Панкреатит

Изображения: freepik.com