Аноректална фистула МКБ K60.5

Към рубриката фисура и фистула на ануса и ректума се включва и развитието на аноректална фистула. При тази форма на заболяването са налице характерни прояви, а ранната консултация със специалист и предприемането на съответното насочено лечение, намалява риска от развитие на различни по вид и тежест усложнения.

Аноректална фистула: особености, симптоми

Неестественото свързване между аналния канал и/или правото черво с външната кожа или с вътрешните органи се означава като аноректална фистула. По литературни данни състоянието се среща от 1 до 5 процента от хирургичните заболявания. Много по-често се срещат при мъжете, в средна или напреднала възраст.

Различават се външни и вътрешни фистули, пълни и непълни. Непълните от своя страна се подразделят на непълни външни и непълни вътрешни фистули. По местоположението си се различават субкутанни, ишиоректални и пелвио-ректални фистули. Тук се разглеждат само субкутанните аноректални фистули.

Най-честата причина за появата на фистулите е абсцес, който е последица от остър парапроктит. Аноректалните фистули могат да възникнат и на базата на някои заболявания каквито са например болест на Крон, хроничен улцерозен колит, карцином на ректум и анус, туберкулоза и други. Основните предразполагащи фактори са липса на лечение, неправилно или непълно лечение, неглижиране на състоянието.

Предразполагащ фактор може да бъде и хроничният имунен дефицит, наблюдаван при пациенти с хронични автоимунни заболявания, неоплазми, след химиотерапия, след лъчетерапия и други.

Клиничната картина на заболяването показва известна вариабилност при отделните пациенти в зависимост от придружаващите заболявания и отключващите етиологични фактори, допринесли за развитието на състоянието.

Клинично аноректалната фистула се характеризира с постоянно изтичане на серозен или гноен секрет от фистулния отвор. Гнойният секрет дразни кожата, тя се възпалява, като пациентите често се оплакват от зачервяване, парене, сърбеж, подмокряне на бельото. Често пъти се явява задръжка на секрета и се получава екзацербация на възпалителния процес.

При продължително боледуване и при многократни оперативни намеси може да се стигне до оплаквания за недостатъчност на аналния сфинктер. Проявата на недостатъчност може да трае години и да се подобри, а в други случаи да се влоши. Сфинктерната недостатъчност се наблюдава при до една пета от случаите на продължително боледуване или неколкократни оперативни намеси и е сред честите и сериозни усложнения на състоянието.

При генерализиране на инфекциозния процес и обхващане на други огнища освен аноректалната област, често се описват фебрилитет (повишена телесна температура), умора, общо неразположение, липса на апетит и други общи прояви, характерни за инфекциозния процес.

Ранното диагностициране и подходящо лечение намаляват рисковете от усложнения.

Диагностика и лечение при аноректална фистула

Поставянето на диагнозата при аноректална фистула обикновено не представлява затруднение за опитните клиницисти. Най-често диагнозата се поставя въз основа на данните от анамнезата (разпита на пациента) и характерните физикални находки. Допълнителни изследвания са необходими с цел определяне особеностите и тежестта на протичане на процеса, наличието на други подлежащи заболявания (недиагностицирани), усложнения и други увреждания.

Диагнозата аноректална фистула се поставя след съответно изследване на фистулния ход едновременно със сонда и пръст в правото черво (ректално туше), за да се види дали фистулата е пълна или непълна. За диагностика служи и фистулографията (рентгеново изследване на фистулата), като при нужда може да се наложи и компютърна томография, ендоскопско изследване и други по преценка на лекуващия лекар.

Диференциална диагноза включва различаване от другите видове фистули (анална, ректална), както и различаване от основни заболявания с различна етиология (възпалителни, неопластични, автоимунни), които в хода на своето протичане могат да доведат до развитие на аноректална фистула.

Терапевтичният подход при аноректална фистула се определя строго индивидуално в зависимост от особеностите на болестния процес, наличието на развили се усложнения и редица други фактори.

Терапията обикновено е оперативно, последвана от подходящо консервативно лечение и общи мероприятия за ускоряване на възстановителните процеси и оптимизиране на лечението.

Най-благоприятни за лечение са трансфинктерните фистули, при които само се вкарва сонда и по нея се цепва предната стена на фистулата до край. Лесно се поддават на лечение и интрасфинктерните, подкожните и субмукозните (подлигавичните) фистули. При тях се прекарва сонда през фистулата и по нея се вкарва конец, който се пристяга. При операция на дълбоко лежащите фистули се извършва ексцизия (изрязване) на фистулите. По преценка на лекуващия специалист може да се приложат различни техники за хирургично лечение на състоянието в зависимост от особеностите при конкретния пациент.

Преди операцията болният трябва да се подготви добре, като допълнително често се назначава превантивно лечение с антибиотици за намаляване риска от възникване на следоперативни усложнения с инфекциозен характер.

Консервативните мерки включват парентерално вливане на разтвори, прием на определени медикаменти (противовъзпалителни средства, обезболяващи, витаминни добавки, ензими и други) на фона на общи мерки и адекватна хигиена на оперираното място.

Липсват строго специфични профилактични мероприятия за намаляване риска от поява на болестта. Основната превенция включва подходящо, ефективно и пълно лечение на налични подлежащи заболявания в аноректалната област (възпаление, абсцес и други).

Прогнозата при аноректална фистула се определя за всеки конкретен пациент, като влияние оказват давността и тежестта на болестния процес, своевременното лечение и терапевтичният отговор спрямо приложените лечебни мерки.

Заглавно изображение: freepik.com