Начало Медицинска енциклопедия Заболявания Болести на храносмилателната система Неинфекциозни ентерити и колити Болест на Crohn [регионарен ентерит] Болест на Crohn на тънкото черво

Болест на Crohn на тънкото черво МКБ K50.0

Болест на Crohn на тънкото черво МКБ K50.0 - изображение

Болестта на Crohn (регионарен ентерит) на дванадесетопръстника, илеума и йеюнома е разпространена в целия свят, особено в индустриалните страни. Боледуват еднакво често мъже и жени. Отбелязват се расови различия. Боледуват значително по-често принадлежащите към европейската и бялата раса в сравнение с негрите. Болест на Crohn на тънкото черво засяга всички възрасти, но най-често се изявява между второто и четвъртото десетилетие. Цялото тънко черво, включително терминалният илеум се засяга в 50 % от случаите.

Болест на Crohn на тънкото или Болест на Crohn (регионален ентерит) включва:
- дванадесетопръстника;
- илеума;
- йеюнума.
Илеит:
- регионарен;
- терминален.

Търсенето на един, единствен фактор в етиологията на заболяването досега се смята за неуспешно. Обсъждат се различни етиологични фактори за развитие на болест на Crohn на тънкото черво вируси, бактерии, паразити, които попадат с химуса и се задържат продължително в тънкото черво. Тук те най-лесно могат да преминат чревната бариера и да предизвикат тъканна имунна реакция - илеит (регионарен или терминален). Подобна хиперергична реакция би могла да предизвика оток, дори запушване на лимфните съдове, каквито се наблюдават при болестта на Crohn на тънкото черво. Друг важен въпрос е за начина, по който настъпва малабсорбция (нарушение на резорбцията на хранителните вещества). При тези болни имат значение няколко различни механизма: активно възпаление на тънкото черво, намаляване на резорбтивната повърхност след чревна резекция, последствие от понижаване на албумините и панкреасна недостатъчност и други, включващи образуването на фистули, вторичен лактазен дефицит.

Клинична картина на болест на Crohn на тънкото черво
Началото на болестта на Crohn на тънкото черво е твърде различно – може да липсват оплаквания и диагнозата да се постави случайно при рентгенологично изследване на болния. Най-често обаче заболяването започва постепенно с интермитиращи симптоми месеци преди да се постави диагнозата. Началните оплаквания са коремна болка или диария, понякога обща слабост, температура, анемия. Болковите периоди се сменят с безсимптомни периоди било поради ограничения в диетата, било поради лекарствено лечение.

Болката се среща в 80 – 90 % от болните обикновено в областта на пъпа или десния долен квадрант. Болката е коликообразна, възниква след нахранване и се облекчава след дефекация. При напредване на заболяването се появява постоянна тъпа болка, която се дължи на ангажиране на перитонеума. При обостряне болката симулира тази при остър апендицит и голяма част от болните биват апендектомирани.

Диарията се среща в 90 % от болните, които имат от 2 до 5 изхождания на полутечни и течни изпражнения, придружени от коликообразна болка. Диарията се засилва при интеркурентно заболяване или психично напрежение.

В една трета от болните продължително време преди да се появят коремната болка и диария се появява неправилна температура. Рязко повишаване на температурата се наблюдава при образуване на фистули, перфорации, пери ректална инфекция.

С прогресиране на заболяването настъпват безапетитие, отслабване и отпадналост. Когато заболяването започне преди пубертета, болните изостават в развитието си – момичетата нямат менструация, а у момчетата липсва полово съзряване. Ръстът и телесната маса остават под средните, но интелигентността се запазва.

Диагнозата болест на Crohn на тънкото черво се поставя въз основа на клиничните оплаквания на пациента, лабораторните и инструментални изследвания. При ендоскопско изследване може да се видят повърхностни ерозии в дванадесетопръстника, илеума и йеюнома, а при биопсия – умерено възпаление, грануломи. Рентгенологичното изследване (проследяване на чревния пасаж и иригография) се назначава при клинично съмнение за болест на Crohn на тънкото черво.

Лечението на болест на Crohn на тънкото черво в началото е консервативно – симптоматично и укрепващо. Назначава се пълноценна храна според вкуса на болния, бедна на целулоза и подправки. Полезни са антибактериални курсове от 5 до 7 дни. Когато диарията е упорита, парентерално коригиране на водно – електролитните нарушения, включително кръвопреливания, трябва да се имат пред вид. Продължително лечение с глюкокортикостероиди не се препоръчва, но краткотрайни курсове при екзацербация (изостряне) са полезни. Прилагането на имуносупресивни средства при част от болните дава добри резултати.

Хирургичното лечение се прилага при неуспешно консервативно лечение на заболяването. Прибягва се до минимална резекция на засегнатото тънко черво заедно с малки здрави сегменти, съответната част от мезентериума и последваща илеоколостомия.

3.0, 7 гласа

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС ЗАБОЛЯВАНЕТО

КОМЕНТАРИ КЪМ ЗАБОЛЯВАНЕТО

ЗАБОЛЯВАНЕТО Е СВЪРЗАН КЪМ

Анатомия