Дивертикул на стомаха МКБ K31.4
Към рубриката на други болести на стомаха и дванадесетопръстника се включва и дивертикул на стомаха. Заболяването се среща изключително рядко в клиничната практика, като все още са налице редица неизвестни около етиопатогенезата му.
При някои пациенти протичането е незабелязано, безсимптомно, докато при други може да се проявят тежки симптоми и развитие на различни по вид и тежест усложнения.
Дивертикул на стомаха: особености, симптоми
Дивертикулите на стомаха са изключително рядко наблюдавано в клиничната практика състояние, обикновено без симптоми. Повечето случаи се откриват случайно при рентгенологично изследване или аутопсия. Дивертикулите са с дължина не повече от десет сантиметра. Дивертикулите на стомаха показват различни разновидности, като най-често са от пулсионен тип и са локализирани близо до хранопроводно-стомашното съединение, обикновено на малката кривина, като не трябва да се бъркат със стомашна язва.
Състоянието се среща в еднаква степен и при двата пола. Дивертикули на стомаха са били описвани и при новородени във връзка с обструкция на пилора или дванадесетопръстника.
Често стомашните дивертикули са единични, но могат да бъдат и множествени, макар и рядко срещани.
Според класификацията на Schmidt и Walters дивертикулите на стомаха биват истински (вродени), при които се откриват всички слоеве на стомашната стена и лъжливи (придобити), които се развиват вторично, в резултат на друго патологично състояние на стомаха.
Лъжливите дивертикули от своя страна се делят на такива от пулсионен тип, които възникват в резултат на състояния, свързани с повишено вътрелуменно налягане (тежък труд, стеноза на пилора, повръщане, кашлица, запек, чужди тела), язва и карцином на стомаха, и от тракционен тип, които се дължат на адхезии (сраствания) в областта около стомаха в резултат от възпалителни процеси на слезката, жлъчния мехур, панкреаса, черния дроб или перитонеума.
Въпреки че те са безсимптомни, понякога могат да дадат неясна болка високо в корема. Симптоматичните дивертикули възникват при индивиди в активна възраст (между 20 и 60 години). Само около 4 процента се наблюдават при пациенти под 20 годишна възраст.
Размерите на дивертикулите са обикновено между два и десет сантиметра като най-често се изявяват с болка, гадене, загуба на тегло, развитие на желязо-дефицитна анемия, кървене, гастроезофагеален рефлукс, перфорация. Във връзка със стомашно-чревните оплаквания и редукцията на теглото при много от пациентите се описва и малнутриция, тежки дефицити на някои витамини и минерали, а при наличие на усложнения и нарушения в електролитния баланс.
Възможно усложнение е непластичното израждане на дивертикула и развитие на рак на стомаха.
Ранното откриване на болестта (при пациентите с налични прояви) намалява рисковете от развитие на усложнения.
Поставяне на диагнозата при дивертикул на стомаха
За поставяне на диагнозата при наличие на дивертикул на стомаха са необходими комплексни и обстойни изследвания с различен характер с цел потвърждаване на болестта и диференциране от други идентични прояви в областта.
Най-често за откриване и потвърждаване на стомашен дивертикул е необходима обстойна обработка на данните, получени от следните диагностични методи:
- клинико-лабораторни данни: анамнезата има слабо информативен характер, но може да насочи към наличието на други подлежащи заболявания, изясняване на въздействието на някои вредни рискови фактори и други. Подробният физикален преглед може да изясни наличието на някои прояви на болестта, като например промени в перисталтиката, клинични находки, насочващи към анемия и анорексия, промени в перисталтичната активност и други, но като цяло също има слабо информативно значение. Лабораторните изследвания се назначават с цел проследяване стойностите на стандартно изследваните показатели и установяването на ранни отклонения в нормалната функционална активност на някои органи. По преценка на лекуващия лекар може да се назначи и микробиологична диагностика, както и специализирани лабораторни изследвания (проследяване нивата на по-рядко изследвани показатели)
- образна диагностика: с високо диагностично значение за потвърждаване на диагнозата и различаване от други увреждания на стомаха е образната диагностика. Диагнозата дивертикул на стомаха се поставя от гастроскопия и/или рентгеново изследване въз основа на характерните изменения, които се наблюдават. В редки случаи, при съмнения за неопластичен процес и по преценка на наблюдаващия медицински екип, може да се назначи биопсия в хода на ендоскопското изследване, компютърна томография, ядрено-магнитен резонанс и други
Диференциалната диагноза при стомашен дивертикул включва язвена болест, диспепсия, заболявания на стомашно-чревния тракт с инфекциозна, възпалителна, автоимунна и/или неопалстична етиология.
Лечение при дивертикул на стомаха
Терапевтичният подход при пациентите с дивертикул на стомаха се определя индивидуално, като основно значение играят редица фактори (общо състояние на болния, наличие на усложнения, тежест на заболяването, други подлежащи заболявания).
При възможност се предпочита консервативният подход (лекарства, промени в храненето, общи мерки), но при тежко протичане и липса на ефект от консервативните мерки се назначава хирургично лечение.
Терапията на заболяването се определя до голяма степен от тежестта на протичането и диагностичните находки. Така например безсимптомните дивертикули не изискват лечение. При лека симптоматика се започва с консервативно лечение, а при данни за тежки прояви и усложнения се преминава към оперативна намеса.
Най-общо лечението при стомашен дивертикул включва обикновено някои от следните терапевтични подходи:
- лекарствена терапия: прилагат се лекарства от различни фармакологични групи в зависимост от оплакванията на пациентите. Облекчение настъпва от антиациди, спазмолитици и инхибитори на протонната помпа, като антисекреторната терапия намира важно значение в комплексното лечение особено при пациенти с подлежащ гастрит, гастроезофагеална рефлуксна болест или язвена болест. Симптоматично се прилагат по преценка на лекуващия лекар подходящи антиеметици, аналгетици, витаминни добавки, ензими за подобряване на храносмилането и други. При тежко увредено общо състояние може да се наложи провеждане на интравенозна терапия с флуиди и заместително лечение, парентерално хранене, превантивно лечение с антибиотици (за намаляване опасността при риск от бактериална инфекция)
- промени в храненето и вредните навици: въпреки липсата на достоверна информация за ефективността от диетата в лечението на стомашен дивертикул, се препоръчва преминаване към здравословен хранителен режим, избягване на периоди на гладуване и преяждане, подобряване на цялостните хранителни навици (по-чест прием, но на по-малки количества храна)
- оперативна намеса: оперативно лечение се назначава при пациентите с данни за развили се усложнения, тежки увреждания и липса на ефект от консервативното лечение. Хирургичното лечение се изразява в резекция на дивертикула на фона на подходяща предоперативна и следоперативна подготовка
Прогнозата при дивертикул на стомаха се определя индивидуално, като с голямо прогностично значение са ранното диагностициране и своевременна терапевтична намеса, липсата на усложнения и доброто общо състояние на пациента.
Заглавно изображение: CC0 Public Domain
Библиография
https://wjes.biomedcentral.com/articles/10.1186/1749-7922-7-1
https://www.longdom.org/open-access/gastric-diverticulum-a-rare-endoscopic-finding-jhgd-1000124.pdf
https://link.springer.com/article/10.1007/s12262-019-01967-4
https://www.cmaj.ca/content/182/5/E226
Коментари към Дивертикул на стомаха МКБ K31.4