Пилороспазъм, некласифициран другаде МКБ K31.3

Към други болести на стомаха и дванадесетопръстника се включва и пилороспазъм, некласифициран другаде (необходимо е разграничаване от вродения пилороспазъм, като и невротичен и психогенен пилороспазъм).

Състоянието се описва рядко в клиничната практика, като може да засегне представители от всички възрастови групи, без съществени различия между мъжкия и женския пол.

Изясняването на диагнозата и назначаването на ранна, индивидуализирана и целенасочена терапия се асоциират с добра прогноза.

Пилороспазъм, некласифициран другаде: особености, симптоми

Пилороспазъм е състояние, което възниква в резултат на нарушения в регулацията на тонуса на мускулите на стомаха. Пилороспазъм, некласифициран другаде, представлява функционално разстройство, характеризиращо се със стеснение на пилора (изхода на стомаха), което не позволява на храната да премине от стомаха в дванадесетопръстника. Състоянието наподобява по клинично протичане на стеноза на пилора, но при пилороспазъм повръщането не е така обилно както при стеноза (стеснение) на пилора. По-често пилороспазъм се наблюдава при деца във връзка с някои физиологични и анатомични особености.

В резултат на хиперсекрецията и хиперацидитета настъпва усилено смилане на храната и разпадане на белтъците, а това води до намаляване на механичния ефект на храната в червата. Чревната перисталтика отслабва и се развива хиперацидна констипация (запек). Киселото стомашно съдържимо по-бавно се неутрализира в дванадесетопръстника и това забавя отварянето на пилора, получава се продължителен рефлексен спазъм на пилора (пилороспазъм, некласифициран другаде).

Задържаната храна в стомаха се подлага на ферментация и гниене, което води до характерните за състоянието прояви. Появява се тежест, парене, болки в стомаха, оригване, а понякога и повръщане. Понижението на тонуса на стомашната стена води до разширение на стомаха, задържане на стомашно съдържимо с последващо развитие на ензимно гнилостни процеси. Образуват се токсични продукти и газове, които увеличават стомашния обем. Появява се атонично повръщане, при което без усилия се изнасят големи количества стомашно съдържимо („стомахът прелива”).

Все още има редица въпросителни относно етиологията на заболяването и въздействието на определени рискови фактори, като се предполага, че влияние оказват някои генетични фактори и индивидуални особености, наличието на някои подлежащи заболявания (както на стомашно-чревния тракт, така и системни, като например захарен диабет, метаболитни нарушения и други), продължителен прием на някои лекарства, някои вредни навици и други.

Ранното разпознаване на състоянието и предприемането на необходимите терапевтични мерки за овладяването и лечението му е в основата на добрия изход от болестта и намаляване риска от развитие на сериозни усложнения и последици (дехидратация, тежки увреждания по хода на стомашно-чревния тракт, хеморагия, разязвявания и други).

Диагностика и лечение при пилороспазъм, некласифициран другаде

Диагностицирането на състоянието обикновено се осъществява след подробни и обстойни изследвания. Най-често се назначават следните диагностични методики:

• разпит и преглед: подробната анамнеза може да насочи към заболяване в областта на стомаха, но не е особено полезна за неговото уточняване. Физикалните находки често са оскъдни и неспецифични, поради което имат слабо информативно значение, но клиничният преглед е рутинна част от диагностиката
• лабораторни изследвания: стандартните лабораторни изследвания няма толкова голямо значение за поставянето на диагнозата, колкото играят роля за различаване на състоянието от някои други, идентично протичащи заболявания, както и за установяване на някои развили се усложнения (на базата на отклоненията в показателите)
• образна диагностика: с високо информативно значение и на практика за потвърждаване на диагнозата и различаване от другите стомашни увреждания се назначават различни образни методи на изследване, като сред най-предпочитаните са ендоскопско изследване и рентгенография. При някои пациенти (особено при съмнения за неопластичен процес) може да се извърши и биопсия, както и компютърна томография

Диференциалната диагноза налага различаване от другите видове пилороспазъм (психогенен, вроден и други), както и от стеноза на пилора, стриктури в областта, язвена болест, гастроезофагеална рефлуксна болест, някои форми на гастрит, неоплазми в областта и други.

Терапевтичният подход при некласифициран другаде пилороспазъм е комплексен, индивидуален и обикновено включва комбинация от различни консервативни методи на лечение.

Често в лечението на заболяването се включва комбинация от следните лечебни методи и средства:

• лекарствена терапия: лечението при спазъм на пилора се провежда най-напред с помощта на лекарства, които намаляват тонуса на мускулите на стомаха. Симптоматично в зависимост от оплакванията при отделните пациенти се назначават различни медикаментозни средства за подобряване на комфорта. При някои се налага прием на антиеметици, провеждане на антисекреторна терапия, витаминни добавки, ензими за подобряване на храносмилането, лаксативи и други
• промени в храненето: ефективен метод за облекчаване проявите при пилороспазъм е правилното хранене през няколко часа с прием на малки порции храна. Препоръчват се някои промени в диетата, макар да липсват категорични данни за нейната ефективност, като например ограничаване на нездравословните храни (пържени, мазни, пикантни храни, газирани напитки, алкохол и други) и повишаване приема на протеини, антиоксиданти, витамини и минерали с помощта на сезонни плодове и зеленчуци, пълнозърнести храни и други. В по-леките случаи на пилороспазъм той изчезва до третия месец, освен ако не е комбиниран със стеноза на пилора
• общи мерки: общите мерки включват поддържане на оптимално за състоянието тегло, контрол и лечение на подлежащи заболявания, редовни профилактични изследвания, ограничаване на вредните навици, достатъчна физическа активност и други

Прогнозата при пилороспазъм, некласифициран другаде, се определя индивидуално, но обикновено е благоприятна, като при малък процент от пациентите (главно при наличие на други подлежащи увреждания в областта) се описва развитие на усложнения.

Заглавно изображение: CC0 Public Domain