Остра дилатация на стомаха МКБ K31.0

Рядко описвано в клиничната практика състояние, чието протичане варира от леко и безобидно до криещо висок риск от развитие на тежки усложнения в резултат от внезапно раздуване на корема поради натрупване на газове или течности, се означава като остра дилатация на стомаха.

Заболяването може да засегне всички възрастови групи, като не се описват съществени различия между половете. Ранното разпознаване и предприемането на необходимите терапевтични мероприятия значително подобряват прогнозата и се асоциират с благоприятен изход от болестта.

Остра дилатация на стомаха: причини и рискови фактори

Остра дилатация на стомаха настъпва изключително рядко, обикновено в контекста на различни медицински състояния и заболявания. Може да доведе до некроза с или без развитие на перфорация, което налага спешно хирургично лечение.

Остра дилатация на стомаха най-често се явява като постоперативно усложнение в коремната хирургия в резултат от някои индивидуални особености, грешки в интервенцията или пропуски в постоперативния период. Среща се и при различни нарушения като анорексия и булимия, психогенна полифагия, системно преяждане, електролитни нарушения, волвулус, травма, захарен диабет и други.

Сред най-честите причини и рискови фактори за развитие на остра дилатация на стомаха се включват:

• травми: травма на корема или абдоминалната област може да доведе до остра дилатация на стомаха
• хирургични интервенции: при извършване на коремна операция, операция за лечение на пъпна херния и други може да настъпи стомашна дилатация
• хранителни нарушения: при анорексия, булимия, хранителни разстройства, психогенна полифагия, прекомерно приемане на храна или течности, както и в резултат от лактозна непоносимост, прекомерна консумация на богати на фибри и трудно смилаеми въглехидрати храни, някои хранителни алергии и други. Често състоянието се наблюдава при лица с хроничен запек, както и при нарушения в стомашната киселинност в резултат от подлежащ рефлукс и/или възпалителни промени
• други подлежащи заболявания: при захарен диабет, остър панкреатит, механична обструкция в резултат от тумори, пилорна стеноза, адхезии, възпалителни заболявания на червата, диспепсия, при волвулус на стомаха, синдром на горна мезентериална артерия, различни електролитни нарушения, някои инфекциозни заболявания, тежка язвена болест и други също може да настъпи остра стомашна дилатация

Сравнително редки причини за развитие на остра стомашна дилатация са сърдечна недостатъчност, цироза, някои тумори (карцином на яйчниците), вследствие продължителен прием на някои медикаменти (например антидепресанти, антиспазмолитици).

Остра дилатация на стомаха: патогенеза и характерни симптоми

По отношение на патогенезата на острата стомашна дилатация съществуват различни теории.

Стомахът е добре известен с богатата си кръвоносна мрежа, която го предпазва от исхемия в случаите на значително разтягане. Когато налягането във вътрешността на стомаха надвиши 20 mmH2O, се нарушава интрамуралния кръвоток и се получава исхемия на стомашната лигавица и развитие на последваща некроза. Във връзка с честотата му като следоперативно усложнение, се предполага, че анестезията може да бъде предразполагащ фактор за развитие на състоянието. Общата анестезия предизвиква релаксация на горния езофагиален сфинктер с аерофагия, водеща до разширяване (дилатация) на стомаха.

Според атоничната теория, пациентите с хранителни нарушения развиват атония и мускулна атрофия в периода на гладуването, като внезапното приемане на храна претоварва отслабения вече стомах. Според механичната теория, острата стомашна дилатация се развива в резултат на компресия на третия сегмент на дуоденума. Според други учени, състоянието се получава вторично в резултат на регионални заболявания, като панкреатит, пептична язва, патология на жлъчния мехур, апендицит и други.

Когато стомахът е изключително разтегнат и заема цялата коремна кухина от диафрагмата до таза, състоянието е известно като остра масивна стомашна дилатация. В този случай вътрестомашното налягане превишава 30 mmH2O и причинява намаляване на интрамуралния кръвоток с последваща некроза, перфорация, остра хеморагия и сериозен риск от тежки увреждания, включително и леталитет.

В повечето случаи при подобни ситуации се налага хирургична интервенция, за да се предотврати или повлияе некрозата на стомашната лигавица. При леките случаи, както и при ранно диагностициране, състоянието може да се повлияе благоприятно с консервативно лечение.

По отношение на клиничната картина се наблюдават различни симптоми, чиято интензивност варира при отделните пациенти. Повръщането е най-честият симптом, който се наблюдава в над 90 процента от случаите с остра стомашна дилатация. При някои пациенти се открива невъзможност за повръщане. Предполага се, че това се дължи на притискане и запушване на гастроезофагеалния сегмент от увеличения фундус.

Друг характерен симптом е коремната болка, дискомфорт, тежест, подуване (видимо увеличаване размерите на корема), усещане за пълнота. Може да има общо неразположение, оригване, тахикардия, бледа кожа, изпотяване и хипотония. При притискане на съседните органи и съдове може да настъпят и прояви като задух и затруднено дишане, нестабилност на кръвното налягане и други.

Леките форми на заболяването протичат обикновено без усложнения и се повлияват от консервативното лечение, докато при тежките е налице сериозен риск от развитие на тежки и сериозни усложнения (перфорация на стомаха, исхемия, некроза, тежка остра хеморагия), излагащи пациента на значителен риск.

Поставяне на диагнозата

При поставянето на диагнозата на първо място е необходимо изключване на потенциално животозастрашаващи състояния с цел предприемане на необходимите спешни терапевтични мероприятия. Изясняването на етиологията и рисковите фактори, довели до появата на остра стомашна дилатация, е от ключово значение за изготвянето на оптимален и адекватен терапевтичен план и предотвратяване на повторна поява на състоянието.

Откриването на болестта изисква комплексен подход, подробни и задълбочени изследвания и обработка на информацията, получена от:

• анамнестични и физикални находки: разпитът на пациента има важно значение при изясняването на етиологията на болестта и наличните рискови фактори (предшестваща операция, травма, преяждане, други подлежащи заболявания). Клиничният преглед обикновено установява видимо раздуване на стомаха (необходима е диференциална диагноза с асцит) и промени в нормалната перисталтична активност. При наличието на други заболявания или травми, довели до дилатация на стомаха, могат да се регистрират и други отклонения в хода на клиничния преглед
• лабораторна диагностика: лабораторната диагностика има общо информативен характер и се използва за улесняване на диференциалната диагноза (различаване от други, идентично протичащи заболявания), както и за ранно установяване на някои усложнения
• образни методи на изследване: по преценка на лекуващия медицински екип се назначават различни образни изследвания с цел от една страна потвърждаване на диагнозата и от друга различаване на острата дилатация от други заболявания. Може да се извърши рентгенография на стомаха, компютърна томография, гастроскопия, като е необходимо повишено внимание с цел намаляване риска от възникване на усложнения в хода на диагностичните процедури

Изключително важно е различаване на болестта от другите, протичащи идентично или с подобни прояви заболявания, както и изясняване на етиологията. На този етап е необходимо изясняването и на непоносимости към някои храни (например лактозна непоносимост), наличие на подлежаща гастроезофагеална рефлуксна болест, язвена болест, асцит, улцерозен колит и други.

Лечение при остра дилатация на стомаха

Своевременните комплексни и индивидуализирани лечебни мероприятия водят до бързо подобрение общото състояние на пациентите и минимизират рисковете от поява на сериозни усложнения. При някои пациенти това се постига с консервативни мерки, докато при други е необходима различна по вид оперативна намеса.

Най-често комплексното лечение на остра дилатация на стомаха включва комбинация от следните терапевтични мероприятия:

• лекарствена терапия: в зависимост от общото състояние на пациентите се прилага различна медикаментозна терапия. За намаляване продукцията на газ често се назначават лекарствени препарати, съдържащи симетикон. При данни за инфекциозна етиология се назначава подходяща антимикробна терапия (най-често антибиотици във връзка с бактериална инфекция). При непоносимост към храни се назначават подходящи ензими, добавки, лекарствени средства. При някои пациенти може да се наложи и провеждане на антисекреторна терапия във връзка с подлежаща язвена болест, гастрит, гастроезофагеална рефлуксна болест. При тежките случаи на болестта се налага интравенозно вливане на течности, парентерално хранене, заместителна терапия
• стомашна декомпресия: по преценка на лекуващия лекар при някои пациенти може да се назначи извършване на назогастрична декомпресия, чрез която се осъществява изпразване на стомаха и понижаване на вътрекоремното налягане
• хирургична намеса: в случай, че консервативните мерки не окажат ефект, се предприема хирургична интервенция. Ако лечението на стомашната некроза и перфорация се отложи във времето, смъртността достига изключително високи проценти. Хирургичната интервенция включва лапаротомия, декомпресия и частична или тотална стомашна резекция. Оперативна намеса се налага при малък процент от пациентите, при които са налице тежки поражения и невъзможност за постигане на желания ефект с помощта на други мерки
• промени в храненето: промени в храненето се налагат при пациенти с установени алергии. Допълнително се препоръчва повишено внимание при прием на трудносмилаеми въглехидрати и умерена консумация на богати на фибри растителни храни

При някои пациенти може да се наложи допълнителен прием на витамини, хранителни добавки, съдържащи определени ензими за подобряване и улесняване на храносмилането, подобряване на хранителните навици (прием на малки количества храна, но по-често хранене, избягване на приема на големи порциони храна и преяждане).

Прогнозата при остра дилатация на стомаха се определя индивидуално в зависимост от общото състояние на пациентите, подлежащата етиология на болестта и терапевтичния отговор спрямо приложените лечебни мероприятия.

Заглавно изображение: CC0 Public Domain