Аномалии на челюстночерепните съотношения МКБ K07.1

› Въведение

› Прогнатия(на горна/долна челюст)

› Въведение

› Класификация

› Етиология

› Клинична картина

› Диагноза

› Лечение

Въведение

Формата на челюстите, както и цялостните пропорции между очите, носа, челото, веждите и устните съставят облика на лицето. Промяната в тези съотношения могат да създадат както физически, така и психологически дискомфорт на пациентите. В рубриката „Аномалии на челюстночерепните съотношения“ се разглеждат следните нозологични единици:

• Асиметрия на челюстите
• Прогнатия(на горна/долна челюст)
• Ретрогнатия(на горна/долна челюст)

Асиметрия на челюстите наблюдаваме тогава, когато централната линия на лицето не е хоризонтална, т.е баланса и симетричността на лицето са нарушени поради различни нарушения в челюстите.

Ретрогнатия е тип неправилна захапка, който се отнася до анормална задна позиция на долната или горната челюст по отношение на лицевия скелет и меките тъкани. Изместването е по-назад от нормалното положение на максилата и мандибулата.

Прогнатия(на горна/долна челюст)

Въведение

Прогнатията(Хабсбургска челюст) е една от най-честите аномалии на челюстночерепните съотношения. Представлява деформация, при която е смутено предимно сагиталното съотношение на целите челюсти.

Класификация

В зависимост от това, коя част на челюстта е засегната и обуславя прогнатното съотношение, се различават няколко форми на прогнатия:

• Коронарна прогнатия - форма, при която зъбната редица е значително по-голяма от апикалната база на челюстта и прогнатното съотношение се дължи най-вече на горните инцизиви
• Алвеоларна(тотална) прогнатия - форма, при която за прогнатното съотношение, освен зъбите, играе роля и горният алвеоларен израстък; тя е по-тежка форма на прогнатия
• Максиларна прогнатия - най-тежката форма, при която е по-силно развита цялата горна челюст. При тази форма на прогнатия носната основа е по-широка от нормалната и обуславя наличието на една широка апикална база.

Етиология

Проучванията на етиологичните фактори дават основание прогнатията да се приеме за наследствена деформация. За това говорят изследванията на фамилии с проявена прогнатия. Причина за развитие на прогнатия в някои случаи може да бъде хиперодонтията(свръхбройни зъби) на горната челюст. Това свръхнормално развитие е толкова по-голямо, колкото повече свръхбройни зъби са налице. Обратно, на хипердонтията на горна челюст, хиподонтията (намален брой на зъби) на долната челюст създава предпоставки за изоставане в развитието и, особено на нейния сагитален размер. Макар че съществува нормална по големина горна челюст, създава се деформация, аналогична на прогнатия.

Едни от важните и чести етиологични фактори са вредните навици. Те допринасят за преразвитие на горната челюст и спират развитието на долната челюст, с което могат да доведат до създаване на прогнатия. Най-голямо значение имат вредните навици смукане на палец, показалец или едновременно на втория и третия пръст. Важно е да се отбележи, че за да се създаде прогнатия, пръстът или пръстите трябва да се поставят вертикално отдолу нагоре. Второто важно условие е навикът да трае продължително време и до късна възраст. Обикновено смукането води до протрузия на горната челюст и по-рядко до прогнатия. Сходен е механизмът за създаване на прогнатия при смукане на долната устна.

Клинична картина

Клиничната картина на прогнатията е много богата. Болен с прогнатия, погледнат в профил, прави впечатление с така наречения прогнатен праг, като долната устна отстои дистално спрямо горната. Устната стълбица е запазила съотношение, при което горната устна стои пред долната.

Много често брадата е разположена косо назад. Силното издаване на горните предни зъби и на горната устна напред допринасят за изглаждане на назолабиалните гънки. Създава се впечатление за скъсена горна устна, която не е в състояние да покрие горните зъби, които се виждат.

Непрекъснатото движение на долната устна при говор или хранене въздейства протрузиращо на горните предни зъби, с което деформацията непрекъснато се утежнява. Дишането през устата води до изсушаване на лигавицата на устата, а това от своя страна до усилено развитие на чести рецидивиращи дихателни инфекции.

Диагноза

В много от случаите поставянето на диагнозата „Прогнатия“ е лесно. За това дава основание още екстраоралният оглед. Интраоралният оглед потвърждава и доуточнява диагнозата. За поставянето на точна диагноза допринася много анализът на изображенията през времето на лечението. Може да се извършат и допълнителни образни методи на изследване – рентгенография, компютърна томография, ядрено-магнитен резонанс.

Лечение

Лечението на тази деформация в повечето случаи е трудно и продължително. Може да се каже, че това е деформация, която най-трудно се поддава на лечение, а след завършването му - най-трудно се предпазва от рецидив. Правилно е в лечението да се включва миогимнастика.

Голямо значение има и своевременното отстраняване на причината. В по-ранна възраст трябва да се поведе лечение с функционално действащ апарат. В по-късна възраст се налага използване на апарат с комбинирано действие. Най-тежките случаи на прогнатия, и то в по-късна възраст, се лекуват и оперативно или най-добре комбинирано хирургично – ортодонтски.

Най-правилно е да се стремим към провеждане навременна профилактика с цел въобще да не се допусне появата на прогнатия или тя да се отстранява още в леките и форми.

Изображения: freepik.com; Giorgio Fiorelli at the English-language Wikipedia, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons;