Вложени зъби МКБ K01.0

Причината за вложени зъби е намалената еруптивна сила по време на пробиването на зъбите. Това състояние може да бъде свързано с рахит, кретенизъм и клеидокраниална дисплазия. Локален фактор, който потиска никненето на зъбите е гингивалната фиброматоза, при която се открива плътна съединителна тъкан, която пречи на нормалното никнене на зъбите. Вложените зъби могат да са частично поникнали или изцяло да се намират във венеца.

Тъй като рядко има функционална нужда от мъдреците, те обикновено се премахват, ако доведат до проблеми. Кучешките зъби в горната челюст са втората най-честа локализация за тази патология.

Кучешките зъби са много устойчиви и имат най-дългите корени на всички човешки зъби. Те са проектирани така, че да бъдат първите зъби, които се докоснат, когато челюстите се затворят, така че да насочат останалите зъби към правилната захапка.

Техниките, които подпомагат никненето на проблемни зъби, могат да се прилагат върху всеки засегнат зъб в горната или долна челюст, но най-често се прилагат върху кучешките зъби в горната челюст.

Симптоми

Частично никнал зъб може да доведе до неправилна захапка или затруднение при хранене. Понякога на частично поникналия зъб може да се развие кариес или парадонтален джоб. Понякога вложения зъб може да причини локална болка или затруднено отваряне на устата. Меките тъкани около зъба могат да бъдат оточни.

Диагноза на вложени зъби

Колкото по-възрастен е пациентът, толкова по-вероятно е засегнатият зъб да не поникне самостоятелно, дори ако е налице свободно пространство за него. Препоръчва се да се направи рентгенография на устната кухина, заедно с дентален преглед, на всички зъболекарски пациенти на възраст около седем години, за да се преброят зъбите и да се установи дали има проблеми с никненето им.

Важно е да се определи дали всички зъби присъстват, има ли допълнителни зъби или необичайни израстъци, които блокират никненето им. Понякога е налице прекомерно струпване на зъби или твърде малко свободно място, което да предизвика проблем с появата на зъба.

Лечение

Лечението на такъв проблем може да включва ортодонт, който да постави брекети. Лечението може също да изисква насочване към орален хирург за извличане на свръхзадържани бебешки зъби или такива, които блокират никненето на важни зъби.

Оралният хирург също ще трябва да отстрани излишните зъби (свръхбройни зъби) или израстъци, които блокират никненето на някой от постоянните зъби. Ако пациентът е възрастен (над 40 години), има по-голям шанс зъбът да не се появи. Липсващият зъб може да се замести с имплант или подвижен мост.

Най-често се налага съвместната работа между ортодонт и орален хирург. Ортодонтът поставя брекети на зъбите, освобождава свободно пространство за новия зъб. Ако млечният зъб не е паднал, обикновено се оставя на място, докато не е готово пространството за постоянния зъб. След като пространството е готово, ортодонтът ще насочи пациента към орален хирург, за да разкрие и коригира постоянния зъб.

В някои случаи венеца на засегнатия зъб се повдига, за да се открие скрития зъб отдолу. Ако е налице млечен зъб, той ще бъде отстранен едновременно с това. След като зъбът е оголен, оралният хирург ще свърже ортодонтска скоба към открития зъб. Скобата има миниатюрна златна верига, прикрепена към нея. Оралният хирург ще насочи веригата обратно към ортодонтската арка, където тя ще бъде временно прикрепена.

Тъй като предните зъби (резци и кучешки зъби) са малки, те никнат по-лесно, ако се засегнат, отколкото кътниците. Те са много по-големи зъби и имат множество корени, което ги прави по-трудни за придвижване. Ортодонтските маневри, необходими за манипулиране на засегнат кътник, могат да бъдат по-сложни поради разположението им в задната част на зъбната арка. Най-успешно е лечението, започнато в ранна детска възраст.

По време на операцията пациентът е под обща анестезия. Кървенето е минимално. Въпреки че ще има известен дискомфорт след операцията в местата на инцизия, може да се приемат обезболяващи средства.

След операция

Малко след операцията (1-2 седмици) пациентът трябва да отиде на контролен преглед при ортодонта. Към веригата се прикрепва гумена лента, за да се приложи лека сила върху зъба. Така започва процесът на преместване на зъба на правилното му място в зъбната арка. Това е внимателно контролиран, бавен процес, който може да отнеме години.

След като зъбът бъде преместен в арката в окончателното си положение, венеца около него подлежи на оценка, за да е сигурно, че е достатъчно силен и здрав. При някои обстоятелства, особено при тези, при които зъбът е трябвало да бъде преместен на голямо разстояние, могат да се наложат допълнителни процедури върху венците.

Възможно е да има известно подуване, може да се сведе до минимум, като се областта се изстудява, но не трябва да се слага директно лед върху лигавицата. В началото се препоръчва мека храна или течна диета. Хранителният режим се възстановява, след като отминат другите симптоми и пациентът се чувства комфортно. Препоръчва се да избягват остри хранителни продукти като бисквити и чипс, тъй като дразнят мястото на лечение.