Сърдечно-съдов сифилис МКБ I98.0

Заболяване, което засяга основно две съдови области - гръдната аорта и коронарните артерии, се нарича сърдечно-съдов сифилис (луес). Периодът между първичната инфекция и появата на сърдечно-съдовите нарушения е средно между 15-20 години. В много редки случаи те могат да възникнат и 1-2 години след първичната инфекция. Поради дългия латентен (скрит) период сърдечно-съдовия сифилис се проявява най-често между 40 и 60-годишна възраст. В последните две десетилетия сърдечно-съдовия сифилис е намалял значително.

Причината за развитие на сърдечно-съдовия сифилис е развитие на третичен сифилис, при който има значително подчертан тропизъм на третичните поражения към кръвоносните съдове. Това дава основание на някои автори да твърдят, че сифилисът е болест на кръвоносните съдове.

Клиничната картина на сърдечно-съдовия сифилис в зависимост от локализацията и степента на пораженията, се характеризира със следното:

• луетичен аортит (мезаортит) - поражението на аортата може да се срещне самостоятелно или в комбинация с някое от другите луетични нарушения;

• аортна аневризма - развива се най-често в нейната възходяща част, бива вретенообразна или торбовидна;

• стеноза на коронарните артерии - води до стенокардия, като особеното е, че болката е по-продължителна и се явява нощно време в легнало положение;

• инсуфициенция на аортните клапи - протича дълго време без субективни и обективни оплаквания, луесът не причинява стеноза на аортните клапи;

• луетичен миокардит - проявява се в две форми - дифузна (луетичният процес засяга целия миокард) и локализирана (има изолирани гуми - сифилитични грануломи, разположени в различни части на сърдечния мускул).

Оплакванията на пациентите при сърдечно-съдовия сифилис са следните:

• задух;

• мъчителна и суха кашлица, дразнеща от притискането на трахеята или главните бронхи;

• стридор;

• смущения в процеса на гълтане, поради притискане на хранопровода;

• пресипване на гласа и афония (липса на глас);

• набъбване на шийните и горните гръдни вени при притискане на горната празна вена и подпухване на лицето и шията, поради венозния застой.

Диагнозата на сърдечно-съдовия сифилис се поставя след добре проведена анамнеза по данни на пациента и след физикален и инструментален преглед. От физикалния преглед при аускултация се установява следната патологична находка (по-характерна за аневризма на аортата) - систоличен шум на аортното място  - нежен, рядко по-груб, леко и умерено разширена, но не удължена асцендираща аорта, която пулсира по-усилено от нормалната.

Огромно значение за диагнозата на луеса имат серологичните реакции, въпреки, че те могат да бъдат и ортицателни. Васермановата реакция (WaR) е положителна в около 75% до 85% от случаите. Тестът на Nelson е по-често положителен и е по-сигурен. Той може да бъде положителен и при отрицателна WaR и винаги означава наличие на луес. При положителна War и при отрицател тест на Nelson може да се изключи сифилис. В неясни и съмнителни случаи винаги трябва да се изследва и церебро-спинален ликвор. Диагнозата се подпомага и от подробно неврологично и цялостно изследване на болния, при което може да се открият признаци на невролуес, чернодробно или бъбречно увреждане, анемия и други. 

Лечението при сърдечно-съдов сифилис включва две основни задачи:

• специфично лечение на сифилиса;
• лечение на съответното сърдечно-съдово заболяване.