Увреждания на артериите, артериолите и капилярите при болести, класифицирани другаде МКБ I79*

Групата на заболявания на кръвоносните съдове, протичащи с нарушения в структурата и функцията им, се нарича увреждания на артериите, артериолите и капилярите при болести, класифицирани другаде. Най-често срещаните увреждания са:

• аневризма на аортата;

• аортит;

• периферна ангиопатия.

Аневризма на аортата представлява ограниченото абнормно торбовидно разширение на съдовия просвет.

Класификацията на аортната аневризма се разделя по следния начин:

• според морфологичната си структура:

• аитинска аневризма - аневризма, която е изградена от всички слоеве на съдовата стена, от този тип са атеросклеротичните и луетичните аневризми, както и вродените аневризми;

• лъжлива аневризма - околосъдов хематом, комунициращ със съдовия просвет, възниква при частично и пълно разкъсване на съдовата стена, поради което стената й е изградена от адвентициални елементи, перивазална тъкан или кръвни елементи.

• по своя произход:

• вродени аневризми - дължат се на дефект в развитието на артериалната стена, срещат се два пъти по-често при жени, отколкото при мъже, локализират се най-често по базалната съдова мрежа на главния мозък - до 95 % от вродените аневризми;

• придобити аневризми - развиват се поради отслабване на стената на кръвоносния съд.

• по своя макроскопски вид:

• вретеновидни аневризми - при този тип аневризмалното разширение постепенно намалява и се слива с обиколката на незасегнатия аортен сегмент, най-често се локализират в абдоминалната аорта, но могат да се наблюдават и в общите илиачни артерии, в аортната дъга, както и в гръдната аорта. Клиничната изява на абдоминалната аневризма зависи от нейната големина и наличието на тромботични отлагания в нея - тромбемболии в дисталните артерии, запушване на остиуми на големи артериални клонове (мезентериални, бъбречни или вертебрални артерии) от пристенни тромби, руптура с масивен абдоминален кръвоизлив. Сравнително рядко се наблюдават микотични абдоминални аневризми. Това са атеросклеротични аневризми, но с наслоени възпалителни изменения от попаднали в циркулацията микроорганизми - например салмонелен гастроентерит с бактериемия.

• торбовидни аневризми: обикновено имат сферична форма, а най-често-луетична генеза. Срещат се по-често при мъже във възрастта 40-55 години. Типичният за третичен сифилис облитеративен ендартериит на млаките съдове може да се развие навсякаде в тялото, но една от най-характерните му клинико-морфологични изяви е засягането на аортата, последвано от луетичен аортит.

Възпалителните процеси в съдовите стени се наричат васкулити или ангиити, респективно артериити.Те се делят на:

• васкулите на малките вени;

• васкулити на големите вени.

Причина за развитието на увреждания на артериите, артериолите и капилярите при болести, класифицирани другаде може да бъде:

• инфекциозни васкулити - микроорганизми (пиогенни бактерии, туберкулозни бактери), рикетсии (треска на Скалистите планини), гъбички (при аспергилоза, мукормикоза), вируси (морбили, херпес зостер, варицела);

• системни васкулити;

• травми;

• дегенеративни и атеросклеротични промени в стените и др.

Клиничната картина при увреждания на артериите, артериолите и капилярите при болести, класифицирани другаде зависи от това кой кръвоносен съд е с нарушена анатомична структура или функция. Клиничните оплаквания са свързани с намалената перфузия (кръвоснабдяване) и развитието на органоспецифични увреждания. Общите клинични симптоми могат да бъдат фебрилитет, артралгии и миалгии.

Диагнозата при увреждания на артериите, артериолите и капилярите при болести, класифицирани другаде се поставя след добре снета анамеза по данни на пациента и неговите клинични симптоми. Извършва се физикален и инструментален преглед. С най-важно значение за правилното поставяне на диагнозата има провеждането на:

• ехография;

• доплерова сонография;

• компютърна томография;

• ядрено-магнитен резонанс.

Лечението при увреждания на артериите, артериолите и капилярите при болести, класифицирани другаде изисква терапия с кортикостероиди при възпалителен процес. При опасност от руптуриране на кръвоносния съд се предприема оперативна интервенция. Поведението при безсимптомни абдоминални аневризми с размери по-малки от 5,5 см е изчеквателно, с провеждане на чести ехографии. При по-големи размери или бързо нарастване поради високия риск от руптури болните се оперират или се имплантират транскатетърно специални протези. Оперативната смъртност при торакалните аневризми е по-голяма, затова те по-често се третират консервативно, освен ако няма бързо нарастване или белези на компресия. Операциите по спешност на руптурирали аневризми на аортата са свързани с висока смъртност