Артериална фибромускулна дисплазия МКБ I77.3

Артериална фибромускулна дисплазия е състояние, което води до стесняване (стеноза) и разширяване (аневризми) на артериите от среден калибър. Стесненията и разширенията се разполагат близо едни до други и могат да причинят такова стесняване лумена на съда, че да настъпи увреждане на органа, кръвоснабдяван от съответния кръвоносен съд. Артериална фибромускулна дисплазия може да причини различни усложнения, като високо кръвно налягане или дисекация на артерията, ако не бъде предприето лечение. Фибромускулната дисплазия най-често засяга артериите, кръвоснабдяващи бъбреците, но може и да засегне артерии, кръвоснабдяващи мозъка, коремни органи, крайниците и други.

Причините за възникване на артериална фибромускулна дисплазия са неизвестни, но е установено, че няколко фактора имат известен принос за развитие на заболяването - генетични фактори, хормони и аномалии на артериите.

Признаците и симптомите при артериална фибромускулна дисплазия зависят от засегнатата артерия и кръвоснабдяваната област. При засягане на бъбречните артерии се наблюдават симптоми като високо кръвно налягане, исхемична бъбречна атрофия, хронична бъбречна недостатъчност. При засягане на мозъчните артерии се наблюдават главоболие, замайване, замъглено виждане, временна загуба на зрение, болка във врата, хронично главоболие, лицева слабост или изтръпване. При засягане на коремните артерии се наблюдава коремна болка след наяждане и необяснима загуба на тегло. При засягане на артериите на крайниците се наблюдават дискомфорт при движение, студени крайници, слабост, изтръпване, променен изглед на крайника.

Диагнозата се поставя с помощта на ангиография, Доплер-ултразвук, компютърна томография и магнитен резонанс.

Лечението на артериална фибромускулна дисплазия може да бъде консервативно или хирургично. Използват се лекарствени средства като АСЕ-инхибитори, АРБ, диуретици, калциеви антагонисти и бета-блокери.