Генерализирана и неуточнена атеросклероза МКБ I70.9

Генерализирана и неуточнена атеросклероза е заболяване на артериалните съдове, което се характеризира с натрупване в интимата на засегнатите съдове на липиди, мононуклеарни клетки, фиброзна тъкан и калций. Въпреки че атеросклеротичният процес засяга предимно интимата, другите слоеве на артериите (медия и адвентиция) също са засегнати.

Атеросклерозата е водеща причина за преждевременна инвалидност и висока смъртност в индустриалните страни. Генерализирана и неуточнена атеросклероза е мултифакторно заболяване, чието възникване и прогресия се обуславя от генетична предиспозиция и взаимодействието на редица сърдечно-съдови рискови фактори. От тези рискови фактори основно значение притежават нарушенията в обмяната на липидите - дислипидемии. Атерогенният ефект на дислипидемиите се потенцира от другите рискови фактори, като хипертония, захарен диабет, тромбофилии, тютюнопушене и други.

Рискови фактори за развитие на атеросклероза могат да бъдат от биологичен, генетичен, расов, психологичен и друг произход. Ясна причинно-следствена връзка за повишен риск от атеросклероза е установена сравнително за малко състояния. При повечето пациенти етиологията на атеросклерозата е полигенна и е налице съчетание на няколко рискови фактори. Пациентите с няколко рискови фактора, особено тези с фамилна обремененост, са с висок риск за развитие на миокарден инфаркт, инсулт и други атеросклеротични усложнения. При тях се налага бързо диагностично уточняване и корекция на рисковите фактори.

Клиничната изява на генерализирана и неуточнена атеросклероза е разнообразна. Повечето атеросклеротични плаки не предизвикват клинично изявени симптоми. Често пациенти с изразени атеросклеротични промени по съдовете нямат клинични прояви. При други пациенти атеросклерозата се проявява клинично още в ранна възраст, като често се засягат няколко съдови басейна. Стенотичните атеросклеротични лезии се формират сравнително късно, най-често през 5-та и 6-та декада от живота. Част от тези лезии причиняват симптоми при увеличаване на кислородните нужди, като например стабилна ангина пекторис при усилие и/или клаудикацио интермитенс. Установено е, че приблизително 2/3 от острите коронарни синдроми (нестабилна ангина и МИ) се предизвикват от т.н. нестабилни плаки. Контактът на високо тромбогенното съдържимо на плаката с циркулиращата кръв създава условия за бързо образуване на тромб, с последваща частична или пълна оклузия на съда и дистална емболизация. Наличието на такива нестабилни плаки може да обясни защо при близо 1/2-ра от пациентите с миокарден инфаркт липсва анамнеза за стабилна ангина пекторис, синдром причинен от стенотично лимитиране на кръвотока.

Диагнозата генерализирана и неуточнена атеросклероза се поставя чрез осъществяване на контрастна ангиография.

Лечението на генерализирана и неуточнена атеросклероза се състои в корекция на дислипидемията със статини. Най-общо може да се каже, че лечението със статини намалява риска от исхемични инциденти с около 1/3. Този факт доказва и ключовото значение на дислипидемиите в патогенезата на атеросклерозата. Други медикаменти, като АСЕ-инхибиторите, фибрати, тиоглитазони и други, освен техните основни фармакологични ефекти, също имат подобно действие. Лечението с антиагреганти (аспирин и тиенопиридини) намалява риска от нови инциденти приблизително с 20 %, което показва възловото значение на тромбогенезата при острите исхемични синдроми.