Мозъчен инфаркт, причинен от неуточнена оклузия или стеноза на прецеребрални артерии МКБ I63.2

Мозъчният инфаркт представлява състояние, което се характеризира с развитие на некроза в определен участък от мозъка, поради напълно или силно ограничаване на кръвотока към този участък. Клинически състоянието се изявява с неврологичен или психичен дефицит.

Клиничните симптоми на мозъчен инфаркт, причинен от неуточнена оклузия или стеноза на прецеребрални артерии включва парестезии, дисфазии, хепестезии, хемианопсии, агнозии, синдром на Wallenberg-Захарченко и други. Протичането на заболяването зависи от големината на инфаркта и неговата локализация, от развитието на мозъчен едем и от състоянието на сърдечно-съдовата и дихателната система. Появата на бронхопневмония влошава прогнозата, особено у стари индивиди.
При запушването на средната мозъчна артерия в нейното начало или на едната сънна или вертебрална артерия при непълноценно функциониращ Вилизиев кръг се оформя обширен инфаркт и смъртен изход за няколко часа или 1-2 денонощия. В повечето случаи с по-голям инфаркт влошаването настъпва към 3-ия ден, когато най-често се развиват белодробни усложнения и мозъчен едем. В такива случаи състоянието на болния постепенно и непрекъснато се влошава. Смъртта настъпва между 5, 7 и 10-ия ден. При малки или дори по-обширни инфаркти, разположени в т. нар. неми области, клиничната картина може да протече като тази на преходните разстройства на мозъчното кръвообращение или като протрахирана преходна исхемия с пълно възстановяване, или като микроинсулт с незначителен остатъчен неврологичен дефицит. Голяма част от болните, преживели исхемичен мозъчен инсулт, остават тежки инвалиди, а някои - с психични промени, които затрудняват пълноценната им социална вградимост.

Лечението на мозъчен инфаркт, причинен от неуточнена оклузия или стеноза на прецеребрални артерии може да бъде консервативно или инвазивно.