Диабетна ретинопатия (Е10-Е14ї с общ четвърти знак .3) МКБ H36.0

Диабетната ретинопатия представлява микроангиопатия, която засяга предимно прекапилярните артериоли, капилярите и венулите на ретината. Ретинопатията обикновено се развива при пациенти с давност на диабета 10-15 години.

Основен фактор при настъпването на диабетната ретинопатия е хипоксията (недостиг на кислород) на ретината. Тя се дължи на промени в кръвоносните съдове. Промените в малките съдове се дължат на следните фактори: надебеляване на базалната мембрана на капилярите, увреждане на ендотелните клетки, промяна в съдържанието на гликозилирания хемоглобин в еритроцитите, което води до намаляване на транспорта на кислород и отдаването му на тъканите.

Като усложнение от увреждането на малките съдове се стига до исхемия и хипоксия на ретината, вследствие на което се появяват артерио-венозни шънтове и новообразувани съдове. Друга причина за настъпващите патологични промени при диабетната ретинопатия е нарушената пропускливост на малките съдове. Освен това настъпва намаляване на броя на перицитите на съдовете, при което се получава локално издуване на съдовата стена с образуване на микроаневризми. Появяват се и кръвоизливи и оток на ретината.

Диабетната ретинопатия протича под две форми:

- непролиферативната диабетна ретинопатия се характеризира с появата на интраретинен оток, микроаневризми, интраретинни кръвотечения, микроисхемични полета, твърди ексудати, оток на макулата и парамакулната област на ретината и други. Степента на намаляване на зрителната острота зависи от ангажирането на макулата от процеса. Непролиферативната форма на диабетната ретинопатия може да премине в пролиферативна.

- пролиферативната диабетна ретинопатия се характеризира с появата на новообразувани съдове на папилата на зрителния нерв и на ретината. Като начални симптоми на тази форма са появата на големи исхемични полета, множество кръвоизливи по ретината и венозна микроангиопатия

Усложненията на диабетната ретинопатия водят до силно намаляване на зрението и слепота. Други усложнения са диабетната катаракта, рубеозата на ириса с поява на неоваскуларна глаукома, ретробулбарен неврит, пролиферативен ретинит или отлепване на ретината.

Лечението на диабетната ретинопатия се провежда от ендокринолог и офталмолог. Важно е регулирането на стойностите на кръвната захар с прилагане на инсулин и регулиране на въглехидратната, мастната и белтъчната обмяна. Прилагат се антиагреганти, ангиопротектори, вазодилататори и витамини от групата на А, В, Е, и РР. Като начин за спиране на развитието на диабетната ретинопатия и предотвратяване на настъпващите усложнения се използва лазеркоагулация. У нас се прилага аргон-лазерна коагулация. Хирургичното лечение се състои в криотерапия и витрео-ретинна хирургия.

При всички болни от захарен диабет, не по-късно от 5 год. след началото на диабета трябва да се прави ежегоден контрол за развитието на микросимптоми на начеваща диабетна ретинопатия.