Други уточнени увреждания на главния мозък МКБ G93.8

В рубриката други уточнени увреждания на главния мозък е разгледана енцефалопатия, предизвикана от облъчване.

Лъчевата терапия е ефективно и сравнително безопасно лечение за някои интракраниални неоплазми. Често, обаче възникват странични ефекти в близост или далеч от мястото на облъчването.

Пострациационната енцефалопатия е едно от усложненията на лъчевата терапия. Причинява се от демиелинизация и обикновено отзвучава след няколко седмици, без никаква специална терапия.

Пострадиационната енцефалопатия се среща в три форми:

• остра
• подостра
• хронична

Острата пострадиационна енцефалопатия обикновено се причинява от голяма доза радиационно облъчване, особено в отсъствието на кортикостеридно покритие. Веднага след облъчването възникват главоболие, гадене, повръщане, сънливост, треска. Влошаването на неврологичните симптоми рядко може да бъде достатъчно тежко, че да предизвика мозъчна херния и смърт. Остра енцефалопатия обикновено настъпва след първата радиационна фракция и става все по-тежка с всяко следващо облъчване.

Патогенезата на заболяването не е напълно изяснена. Някои смятат, че енцефалопатията възниква вторично на фона на повишено вътречерепно налягане с мозъчен оток след разпад на кръвно-мозъчната бариера от йонизиращото облъчване. Кортикостероидите възпрепятстват в значителна степен разпада на кръвно-мозъчната бариера.

Подострата форма обикновено започва във втория или третия месец след облъчването. Ако пациентът има мозъчен тумор, симптомите на енцефалопатията често симулират туморната прогресия. Подострата енцефалопатия след профилактично облъчване на мозъка на деца с левкемия се нарича "синдром на радиационна сънливост." Това разстройство се характеризира със сънливост, главоболие, гадене, повръщане и понякога треска. Синдромът се повлиява добре от кортикостероиди, но също може да отшуми спонтанно. Рядък, но сериозен неврологичен синдром е мозъчната енцефалопатия след облъчване на тумори на задната черепна ямка. Най-честите симптоми са атаксия, диплопия, дизартрия и нистагъм. Повечето пациенти се възстановяват спонтанно в рамките на 6 до 8 седмици. Рядко, симптомите прогресират до ступор, кома и смърт.

Патогенезата на подострата енцефалопатия се състои в демиелинизация, в резултат на увреждане на олигодендроглията и последващо разрушаване на миелиновите обвивки. Най-доброто доказателство, подкрепящо тази хипотеза е установяването на конфлуиращи участъци на демиелинизация с различна степен на аксонална загуба в области, които са били облъчени. Състоянието е асоциирано със загуба на олигодендроцити и наличие на необичайни многоядрени гигантски астроцити.

Хроничната пострадиационна енцефалопатия обикновено започва една или две години след приключване на лъчевата терапия. Симптомите зависят от естеството на първичното заболяване. При пациенти, които са лекувани за първични или метастатични тумори на мозъка, симптомите обикновено се припокриват с тези на тумора.

Хистологично, типичната лезията е коагулативната некроза в бялото вещество.

Микроскопски, най-отчетливи промени са намерени в кръвоносните съдове, с хиалинизация и фибриноидна некроза на стените, често свързана с васкуларна тромбоза, съдови кръвоизливи и с периваскуларно натрупване на фибриноиден материал.

Има три хипотези, относно патогенезата на това заболяване. Първата е, че съдовите промени водят до инфаркт и некроза. Втората е, че лъчетерапията пряко вреди на глиалните клетки, астроцитите и олигодендроцитите, което води до разрушаване на тъканите. Според третата хипотеза лъчите предизвикват освобождаване на мозъчни антигени с последващо образуване на антитела и имунно унищожаване на мозъка. Нито един от тези потенциални механизми не се изключват взаимно и всяка от тях може да допринесе за увреждането на главния мозък.

Диагнозата на други уточнени увреждания на главния мозък се базира на подробната анамнеза и физикално изследване. Разчита се също на образната диагностика - компютърна томография, емисионно-позитронна томография, ядрено-магнитен резонанс.

Леките форми на пострадиационната енцефалопатия не изискват лечение и обикновено оздравяват спонтанно. Радиационната некроза се лекува чрез резекция. Повечето пациенти се повлияват от кортикостероиди, въпреки че има случаи на продължаващи реакции след лечението с тях.