Паралитичен синдром, неуточнен МКБ G83.9

Паралитичен синдром, неуточнен е неврологично състояние, което се характеризира със загуба или увреждане на двигателната и сетивната функция в даден крайник или мускулна група.

Около 1 на 50 души са диагностицирани с някаква форма на парализа - преходна или постоянна.

Най-честата причина са уврежданията на гръбначния мозък. Други причини включват: инсулт, травма, полиомиелит, церебрална парализа, периферна невропатия, болест на Паркинсон, ботулизъм, множествена склероза и др.

Клиничната картина зависи от мястото на увреждането. Хемиплегията почти винаги се причинява от увреждане на мозъка на противоположната страна на парализата, обикновено след инсулт. Параплегия настъпва след нараняване на гръбначния мозък, а квадриплегия - след увреждане на гръбначния мозък в горната част на нивото на раменете или по-високо. Диплегията обикновено се дължи на увреждане на мозъка, най-често от церебрална парализа. Моноплегията може да бъде причинена от изолирано увреждане на централната или периферната нервна система. Слабост или парализа, която се среща само в ръцете и краката е признак за демиелинизиращо заболяване. Внезапната парализа най-често се причинява от травма или инсулт. Други симптоми, характерни за паралитичния синдром включват скованост и изтръпване, болка, промени в зрението, затруднения с говора или поддържане баланса на тялото. Нараняванията на гръбначния мозък често водят до нарушена функция на пикочния мехур, червата и половите органи. Уврежданията на гръдните сегменти на гръбначния мозък могат да причинят затруднения в дишането.

При поставяне на диагнозата особено внимание трябва да се обърне на всички събития в анамнезата на пациента, които могат да разкрият причината за паралитичния синдром. Чрез неврологичното изследване се тества мускулната сила, рефлексите и усета в засегнатите зони. Образните изследвания (компютърна томография, ядрено-магнитен резонанс, миелография) могат да разкрият мястото на увреждането. Чрез електромиография се изследва функцията на мускулите и периферните нерви.

Лечението на паралитичен синдром, неуточнен е насочено към основната причина. Прилагат се физиотерапия, трудова терапия, симптоматични средства.

Прогнозата зависи от причината за парализата и степента на увреждане на нервната система.