Миопатия при инфекциозни и паразитни болести, класифицирани другаде МКБ G73.4

Миопатия при инфекциозни и паразитни болести, класифицирани другаде по своята същност представлява придобита възпалителна миопатия.

От инфекциозните агенти, вирусите са най-честата причина за миопатия. Грипният вирус води до слабост и болка в мускулите на тялото и крайниците. Миалгията е най-често срещаният симптом и обикновено започва седмица след началото на грипната инфекция, като може да продължи 2-3 седмици. Миопатията обикновено се самоограничава, но при тежки случаи пациентите са изложени на риск от рабдомиолиза с миоглобинурия и бъбречна недостатъчност.

Епидемии от коксаки-вирус група B могат да доведат до самоограничаваща се остра възпалителна миопатия.

Клиничните и хистопатологични характеристики на ХИВ-свързаната миопатия са неразличими от тези на идиопатичния полимиозит и състоянието е известно като ХИВ-миопатия. Това усложнение може да възникне във всеки един етап от HIV инфекцията. Миопатията може да варира по тежест от безсимптомно повишение на креатин киназата до подостра проксимална мускулна слабост.

Няколко паразити по животните като протозои (токсоплазма, трипанозома), цестоди и нематоди, могат да предизвикат дифузна възпалителна миопатия, известна като паразитен полимиозит.

Американската сънна болест се причинява от Trypanosoma cruzi и може да предизвика възпалителна миопатия и насложена невропатия.

Трихинелозата се причинява от ларви на трихинела спиралис, и протича с висока температура, миалгия, проксимална мускулна слабост и оток на лицето.

Staphylococcus Aureus, Yersinia, Streptococcus, или други анаеробни бактерии като клостридии може да доведат до миопатия, протичаща с мускулна болка и мускулна слабост.

Други бактерии, като Borrelia burgdorferi (Лаймска болест) и Legionella pneumophila (Легионерска болест) рядко предизвикват миопатия.

Гъбичната миопатия е необичайна и се наблюдава главно при имунокомпрометирани пациенти.

Диагнозата на миопатия при инфекциозни и паразитни болести, класифицирани другаде се базира на анамнезата и физикалното изследване. Важно е да се установи основното заболяване.

Лечението е насочено към етиологичния агент. Назначават се и симптоматични средства. Прилагат се също глюкокортикоиди, азатиоприн, циклофосфамид и интравенозен имуноглобулин.