Синдром на тарзалния канал МКБ G57.5

Тарзалният канал е тясно пространство, което се разполага по вътрешната страна на глезена, до костите на глезена. Тунелът е покрит с дебело сухожилие, което предпазва намиращите се в него структури - артерии, вени и нерви. Една от тези структури е задния клон на тибиалния нерв.

Синдром на тарзалния канал представлява компресия или притискане на задния тибиален нерв, което предизвиква симптоми по цялото протежение на нерва.

Заболяването може да бъде причинено от всяко едно състояние, което води до компресия на задния тибиален нерв, като например:

• плоски стъпала
• пространство заемаща структура в рамките на тунела - разширена вена, ганглийна киста
• нараняване - навяхване на глезена
• системни заболявания - диабет, артрит

Клиничната картина на синдром на тарзалния канал обикновено протича с изтръпване, парене, мравучкане, скованост в засегнатата област. Характерна е острата стрелкаща болка. Симптомите обикновено се усещат от вътрешната страна на глезена в долната част на крака и се провокират от продължително ходене, физически упражнения, стоене в право положение.

Диагнозата се основава на анамнезата и физикалното изследване. Разширени образни изследвания могат да се използват, ако има съмнение за пространство заемащ процес в канала. Широко приложение има и електромиографията.

Много е важно да се започне ранно лечение на синдром на тарзалния канал. Ако състоянието не се лекува, прогресира и може да доведе до трайно увреждане на нервите. Лечението може да бъде консервативно и хирургично. Препоръчва се почивка, обездвижване, прилагане на лед върху засегнатата област, носене на ортопедични обувки. Консервативното лечение включва нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС), болкоуспокояващи, инжектиране на локален анестетик или кортикостероид за облекчаване на болката, физиотерапия. В някои случаи операцията е най-доброто лечение на синдрома на тарзалния канал.