Увреждания на лумбо-сакралния плексус МКБ G54.1

Увреждане на лумбо-сакралния плексус, известно още като инфраторакален синдром, настъпва в резултат на латерални дискови хернии (пробив на обвивката на междупрешленния диск с излизане на част от съдържанието на диска от междупрешленната става) или при вертебрална остеохондроза (деформация и ошипяване на телата и израстъците на гръбначномозъчните прешлени). В резултат на това настъпва дразнене и натиск върху близко разположеното нервно коренче. По-рядко уврежданията на поясно-кръстцовия плексус се развиват при някои общи инфекции като грип, ревматизъм, интоксикации (алкохол), травматични или възпалителни процеси в гръбначния мозък и малкия таз - счупвания, абсцеси, тумори.

Уврежданията са по-чести при диабетици, при травма на таза или акушерски усложнения.

Главна роля в патогенезата играе механичният фактор - притискане на задните коренчета от дискова херния или вертебрална остеохондроза, което води до нарушение в кръвоснабдяването и дегенеративни промени.

Началото на оплакванията е между 30 и 50 годишна възраст. Основен симптом е едностранна болка, която започва от кръста и се разпространява по седалищната област, задната половина на бедрото, външната част на подбедрицата до пръстите на краката. Болката е постоянна, има стрелкащ, режещ характер, засилва се при приклякване и навеждане, движение и физическо натоварване. Движенията в гръбначния стълб са ограничени. Установява се изкривяване на тялото при стоеж и движение.

Диагнозата се поставя въз основа на оплакванията на пациента, неврологичният преглед и използването на инструментални методи - електромиография, КТ и ядрено-магнитен резонанс.

Лечението на увреждания на лумбо-сакралния плексус включва нестероидни противовъзпалителни средства - ибупрофен, нурофен, аспирин, фелоран, профенид и др. Може да се назначат и миорелаксанти, за отпускане на напрегнатата паравертебрална мускулатура. За подпомагане на трофиката на нервите се използват съдоразширяващи средства. Прилагат се и кортикостероиди, а при преминаване на острия период се назначават физиотерапевтични процедури и балнеолечение. При затегнати случаи (неповлияване от консервативната терапия) се преминава към оперативно лечение.