Комплексен парциален епилептичен статус МКБ G41.2

В рубриката комплексен парциален епилептичен статус се включват състояния на неконвулсивни форми на епилептичен статус, свързани с нарушаване на съзнанието.

Епилепсията е хронично мозъчно разстройство, характеризиращо се с повтарящи се пристъпи, възникнали поради свръхмерни, внезапни и преходни разряди на нервни клетки. Видът на припадъка зависи от местоположението на възбудените нервни клетки в мозъка и разпространението на възбудния процес.

Етиологията на епилепсията не е напълно изяснена. Предполага се влиянието на стари мозъчни лезии, генетични причини, отравяния, някои инфекции.

Патогенезата на заболяването предполага дисбаланс между процесите на ексцитация и инхибиция или непълноценна инхибиция (дезинхибиция). Налице са невронални комплекси, склонни към свръхразрядна активност. Установяват се клетъчни промени в мембранните потенциали, свързани с йонен поток към клетката и предизвикващи деполяризация или хиперполяризация. Когато деполяризацията е внезапна се формира епилептична остра вълна в ЕЕГ, като процесът се предава по невроналните пътища и се въвличат и нормални неврони извън епилептогенния фокус. При ангажиране и на моторните пътища се предизвикват конвулсии.

Най-чувствителни и склонни към епилепсия са структурите на лимбичната система. Когато лимбичните разряди се разпространяват двустранно клинично се засяга съзнанието и се наблюдават автоматизми. Колкото по-широко е разпространението на този процес, толкова по-генерализиран е пристъпа. Колкото по-често се повтаря този процес на генериране на епилептични разряди, толкова повече се повишава склонността към повторяемост - т.е. хронификация на епилептизацията.

Епилептичният статус представлява състояние на серия от последователни или непрекъснати епилептични припадъци с продължителност над 30 минути, придружени от нарушаване на съзнанието и двустранни епилептични разряди в ЕЕГ.

Епилептичен статус най-често възниква на фона на предшестваща история на епилепсия - при грешка в терапията на епилепсията, интеркурентни заболявания (вметнати инфекции), злоупотреба с алкохол или симптоматично - при травми на главата, в хода на мозъчен инсулт, мозъчни инфекции. Най-често засяга възрастта до 5 години и след 65 години.

В клиниката на комплексен парциален епилептичен статус липсват конвулсивни характеристики на пристъпа. Налице е променено съзнание (за разлика от простия парциален припадък), липса на реакция към външни стимули, поява на автоматизми - най-често орални - дъвкане, мляскане, издаване на устните напред под формата на хоботче. Трудно се разграничават трите фази на комплексния парциален пристъп - аура, помрачено съзнание, автоматизми.

При комплексните парциални пристъпи с произход от мезио-темпоралните области се демонстрират ороалиментарни автоматизми - преглъщане, мляскане; дистонни феномени и постиктална обърканост.

При комплексните парциални пристъпи с произход от фронталния дял са характерни изразени двигателни автоматизми - движения, наподобяващи каране на колело и други. Има бързо възстановяване след пристъпите.

Диагностиката на епилептичния статус се основава на неврологично изследване. ЕЕГ данните са от голямо значение за поставяне на диагнозата. Регистрират се едностранни или по-често двустранни разряди, дифузни или фокални, темпорални или фронто-темпорални. Необходимо е да се отдиференцира епилептичния статус при грешка в лечението или други усложнения на съществуваща епилепсия от симптоматичните припадъци. В помощ може да се използват невроизобразяващи изследвания като компютърна томография, магнитно-резонансна томография, при необходимост лумбална пункция.

Лечението на комплексен парциален епилептичен статус се състои в спешни мерки за осигуряване на проходими дихателни пътища, при необходимост интубиране и подаване на кислород, противогърчова, противооточна терапия.

Прогнозата е добра. При навременно проведено лечение и спазване терапията за епилепсия рецидивите са редки.