Епилепсия, неуточнена МКБ G40.9

Епилепсията е разстройство на централната нервна система, при което е нарушена нормалната активност на нервните клетки. Заболяването протича с припадъци с или без загуба на съзнание. Симптомите по време на пристъп могат да бъдат много различни. Някои пациенти по време на пристъп просто гледат безучастно в продължение на няколко секунди, докато други имат многократни потрепвания на мускулите на ръцете и краката.

В рубриката епилепсия, неуточнена са разгледани:

• епилептични конвулсии
• епилептични пристъпи
• епилептични припадъци

Епилептичните конвулсии представляват серия от неволеви съкращения на мускулите, които могат да протекат с или без загуба на съзнание.

Епилептичните пристъпи според ЕЕГ и клиничната изява биват фокални (парциални) и генерализирани

Фокални (парциални) пристъпи

• без увреда на съзнанието - прости парциални пристъпи
• с увреда на съзнанието - комплексни парциални пристъпи

Генерализирани пристъпи

• абсанси: типични, атипични, със специални характеристики (миоклонични абсанси, миоклонии на клепачите)
• тонични
• клонични
• тонично-клонични
• атонични

Фокалните или т.нар парциални пристъпи произхождат от кортикални невронални мрежи и са локализирани в едната хемисфера. Възможно е и независимото генериране в повече невронални мрежи във всяка хемисфера. При ЕЕГ изследването се установява локализиран епилептичен фокус.

Простите фокални пристъпи биват моторни; сензорни (мирисни, вкусови и слухови) - Джаксънови сетивни пристъпи, фотопсии, тинитус, вцепенение; адверзивни пристъпи с обръщане на главата или погледа настрани; психични (пароксизмален страх или смях, дисфазия, променен говор, паметови отклонения). Възможно е да бъдат съпроводени от автономни прояви на епигастрална аура с гадене, повръщане, промени в кръвното налягане, промяна в ширината на зениците (разширени нереагиращи зеници), обилно изпотяване. Те са кратки, липсва нарушаване на съзнанието. Могат да прогресират в комплексни парциални или вторично-генерализирани пристъпи.

Комплексните парциални пристъпи представляват фокални пристъпи с нарушаване на съзнанието. Налице е спиране на движенията, автоматизми и постиктална обърканост. Трудно се разграничават трите компонента - аура, помрачено съзнание и постиктална обърканост. Пристъпът трае средно три минути, но е възможен и продължителен пристъп и прогресиране във вторично-генерализирани припадъци. При произход от фронталния дял са характерни изразени двигателни автоматизми тип "каране на колело" и бързо възстановяване след пристъпите. При произход от темпоралните области са налице оро-алиментарни автоматизми - преглъщане, мляскане; стереотипии с ръце, дистонни феномени и постиктална обърканост.

Генерализизираните пристъпи произхождат от определена зона и бързо се разпространяват по кортикалните и подкорови структури. ЕЕГ е с генерализирана пароксизмална активност и двустранно синхронно начало.

Абсансите са кратки периоди на нарушено съзнание. Провокират се от хипервентилация или фотостимулация. Началото е в детска или юношеска възраст и могат да продължат след пубертета. Клинично се характеризират с внезапно спиране на движенията, фиксиране на погледа, стереотипни движения, мимики, лицеви автоматизми с примигване. Липсва аура и постпристъпна обърканост. Средната продължителност е под 20 секунди. Често са неразпознати при децата до появата на генерализиран припадък. ЕЕГ при пристъп установява генерализирани пароксизми от комплекси острие-бавна вълна с честота 3-3,5 Hz.

Атипичните абсанси се характеризират с фини и бързи спазми с втренчен поглед. При първия тип атипични абсанси налице е снижена, но не и липсваща възможност за реакция. При втория тип има пълна загуба на съзнание и тонични моторни феномени. Атипичните абсанси са характерни за деца над 5 години, с умствена изостаналост и типична ЕЕГ картина.

Миоклоничните пристъпи са кратки, асиметрични потрепвания на отделни мускули или мускулни групи, които могат или не предизвикват движение на тялото. Продължителността им е под 1 секунда. ЕЕГ показва бързи комплекси полиспайк-бавна вълна.

Тоничните пристъпи представляват внезапна тонична екстензия (разгъване) или флексия (сгъване) на главата, тялото или крайниците. Обикновено се появяват преди заспиване или при събуждане. ЕЕГ показва разряди от бърза активност - остри вълни, с различна амплитуда.

Клоничните пристъпи са ритмични моторни феномени с или без нарушаване на съзнанието с фокален или генерализиран характер на обхващане на горните и долни крайници. ЕЕГ установява двустранни ритмични епилептични разряди.

Генерализираните тонично-клонични припадъци (grand mal) протичат със стереотипен характер и двигателни феномени на генерализирани тонични изпъвания на крайниците и последващи ритмични движения. Различават се от вторично-генерализираните тонично-клонични припадъци по липсата на аура. Тоничната фаза се състои от краткотрайна флексия, продължителна екстензия и тонични вибрации. Флексията започва от лицето и се разпространява към тялото и крайниците. Контракцията на коремните и гръдни мускули води до "епилептичния вик". Клоничната фаза следва тоничната и се характеризира с безредни клонични гърчове, повишаваща се цианоза и разширени нереагиращи зеници. В края на тонично-клоничния припадък мускулите релаксират, болният възстановява съзнанието си, без да има спомен за случилото се. Икталното ЕЕГ (при пристъп) показва генерализирани комплекси от острия или множествени острия и бавни вълни, повишена амплитуда във фронталните области. Продължителността на пристъпа е средно 5-10 минути, при продължителност над 15 минути се касае за епилептичен статус, изискващ своевременни действия.

Атоничните припадъци представляват краткотрайна загуба на постурален тонус, водещо до падане. Характерни са предимно за детска възраст. ЕЕГ показва генерализиран разряд полиспайк-бавна вълна, а едновременно със загубата на мускулен тонус се установява бавна вълна на ЕЕГ записа.

При епилепсия могат да възникнат някои животозасташаващи усложнения:

• Епилепричен статус - епилептичният пристъп продължава повече от 5 минути или пристъпите са толкова чести, че пациентите не идват в съзнание между отделните припадъци. Хората с епилептичен статус са с повишен риск от постоянно мозъчно увреждане и смърт
• Внезапна необяснима смърт при епилепсия - рискът от внезапна смърт при епилепсия обикновено е малък. Причината е неизвестна, но някои изследвания показват, че може да възникне в резултат на сърдечни или респираторни заболявания. По-застрашени са пациентите с чести генерализирани тонично-клонични гърчове или пациентите, чиито пристъпи не са контролирани с медикаменти

Диагнозата на епилепсия, неуточнена се прави предимно на база анамнеза за честотата, вида, етиологията, наличието на друг член от семейството с подобни клинични изяви. ЕЕГ диагностиката е от първостепенно значение за диагнозата, като с нейна помощ се локализира огнището на процеса. Диагнозата епилепсия като хронично неврологично заболяване се поставя при доказани най-малко два спонтанни епилептични припадъка.

Лечението е съобразно вида на епилепсията. Дори и леки припадъци изискват лечение, защото те могат да бъдат опасни по време на дейности като шофиране, плуване и др. Лечението обикновено включва медикаментозна, а понякога и хирургична терапия и цели да се елиминира или намали честотата и интензивността на пристъпите. При някои деца епилепсията претърпява обратно развитие с възрастта.