Постенцефалитен паркинсонизъм МКБ G21.3

Постенцефалитен паркинсонизъм представлява симптомокомплекс от неврологични прояви, характерни за стрионигрална дисфункция и породени от постенцефалитно увреждане на главния мозък.

Етиологията включва поражения на мозъка от различни невроинфекции - най-често се касае за вирусни инфекции, протичащи в острия стадий с клиника на енцефалит или паненцефалит, а в хроничния стадий възниква паркинсонизъм. При част от енцефалитите не е установен етиологичен агент, но само се предполага вирусна генеза - летаргичен енцефалит, остър Паркинсонов енцефалит, бавновирусни инфекции.

Патоморфологичното изследване показва дегенеративни промени в главния мозък, характеризиращи се с двустранни възпалителни и некротични огнища в субстанция нигра и други сиви ядра, избледняване на субстанция нигра, глиоза. При намаляване нивото на допамина в нервната система под две трети от нормата, клинично се манифестират симптомите на паркинсонизма.

Клиничната картина се характеризира с инфекциозно начало на енцефалитно увреждане и типичните прояви на астеноадинамичен синдром, главоболие, менингитни прояви, парези, повишена температура. Възможно е проявите на Паркинсонов синдром да се манифестират още в самото начало с ригидно повишен мускулен тонус, брадикинезия (забавени движения), липса на физиологичните синкинезии на ръцете при ходене, намалена мимика, рядко мигане, застинал поглед, промяна на почерка с тенденция към микрография (дребни букви), тих бавен говор, статичен тремор, изчезващ при движение и сън. В редица случаи се добавя и неоцеребеларна симптоматика с нарушение на равновесието и нестабилна походка и в различна степен интелектуална деградация.

Диагнозата на постенцефалитния паркинсонов синдром се поставя след преглед от невролог, добре снета анамнеза за предшестващи енцефалитни прояви с инфекциозна или друга генеза. В съображение влиза и компютъртомографското изследване.

Диференциална диагноза на вторичния паркинсонов постенцефалитен синдром се прави предимно с болестта на Паркинсон и други форми на вторичен паркинсонизъм, други невродегенеративни заболявания.

Лечението на постенцефалитен паркинсонизъм е симптоматично - с кортикостероидни препарати в острата фаза и антипаркинсонови средства - антихолинергици, допаминови агонисти.

Постенцефалитния паркинсонизъм е хронично и в повечето случаи прогресиращо заболяване, което само по себе си не е животозастрашаващо, но води до влошено качество на живот. Често са налице и други съпътстващи постенцефалитни увреждания, които водят до трайна инвалидизация.