Вторичен паркинсонизъм, предизвикан от други външни фактори МКБ G21.2

В рубриката вторичен паркинсонизъм, предизвикан от други външни фактори се включват неврологични синдроми, подобни на болестта на Паркинсон, предизвикани от външни фактори.

Етиологията на вторичния паркинсонизъм включва отравяне с въглероден оксид (СО), манган (Mn), въглероден дисулфид, хексан, толуол, ротенон (инсектицид), паракват (хербицид), хронична мозъчна травма при боксьори, употребата на наркотични вещества и други.

Рискови фактори за възникване на заболяването са работа в производството или съхранението на вредни вещества, неправилната им употреба и съхранение, наркозависими, спортисти.

Патофизиологично се установява вторично нарушение на допаминовото ниво, вследствие мозъчна хипоксия и блокиране на ензимните системи. При спадане на нивото на допамин под 2/3 от нормата, се развива клиника на екстрапирамидна дисфункция с нарушено ниво на невромедиаторите допамин, ацетилхолин, серотонин, гама - аминомаслена киселина.

Клиничната картина се демонстрира с вторично засягане на екстрапирамидната система наред с изявите на обща интоксикацията. Характерна е късната изява на паркинсонизма.

При мангановата интоксикация на преден план излизат първо лабораторни данни за повишено ниво на манган в телесните течности, по-късно се появяват симптоми като забавен говор, забавени движения, отпадналост, умора, кожни увреди по пръстите на ръцете (с посиняване и хипотермия), отпадналост, сънливост, апатия, отпадане на корнеалните, гълтачните и коремните рефлекси. В последния стадий на интоксикацията е налице паркинсонов синдром с промени в походката – ситна, нестабилна, тремор, който ангажира главата, тялото и крайниците, смутен говор, мускулна ригидност (скованост), затруднено гълтане, повишено слюноотделяне и потене, мазна кожа, брадикинезия (намалени движения), брадипсихия (забавен мисловен процес), психични отклонения – дементни прояви, нарушена концентрация.

При интоксикацията с въглероден оксид, паркинсонизмът е характерен за метатоксичната фаза на острата интоксикация и хроничната интоксикация. При метатоксичната фаза на острата интоксикация наред с увреждането на сърдечно-съдовата система, трофични кожни промени и засягането на дихателната система под формата на пневмонии, се появява клиника на паркинсонизъм с характерните за синдрома екстрапирамидни и вегетативни прояви.

Диагнозата на паркинсонизма, предизвикан от външни фактори се прави чрез добре снета анамнеза за наличието на рискова среда или друг рисков фактор, преглед от невролог, инструментално и физикално изследване, токсикологично изследване. Настоятелно се търсят професионални стигми, насочващи към диагнозата.

Диференциална диагноза на синдрома се прави с идиопатичен или друг вид паркинсонизъм, мозъчен тумор, болест на Уилсън, енцефалопатия и други.

Лечението на вторичния паркинсонизъм, предизвикан от външни фактори се състои в отстраняване от вредната среда, специфично лечение при интоксикациите с антидоти, симптоматично лечение, включващо антихолинергични медикаменти, леводопа, МАО-инхибитори, които предотвратяват разграждането на допамин и др. В съображение влиза и санаториалното лечение.

Прогнозата обикновено е добра при навременно откриване и отстраняване на вредния фактор.