Други форми на вторичен паркинсонизъм, предизвикан от лекарствени средства МКБ G21.1

В рубриката други форми на вторичен паркинсонизъм, предизвикан от лекарствени средства се включват неврологични синдроми, подобни на болестта на Паркинсон, които са предизвикани от действието на различни медикаменти.

Етиологията на вторичния лекарствен паркинсонизъм включва широк списък от медикаменти, имащи като страничен ефект дисфункция на екстрапирамидната система - невролептици, антиеметици, антивертижни средства, антиепилептици, калциеви антагонисти и др.

Рискови фактори за възникване на заболяването са възрастни пациенти от женски пол, пациенти, третирани с рискови медикаменти. В допълнение, полиморбидността и полифармакотерапията на хроничните заболявания е предпоставка за широкото разпространение на лекарствено индуцирания паркинсонизъм.

Патофизиологията показва блокиране на допамина и намаляване действието му в нервната система. Нарушава се равновесието допамин и ацетилхолин, като ацетилхолиновото ниво се повишава, а намалява нивото на серотон и на гама-аминомаслената киселина, която е инхибиращ невромедиатор. При намаляване на допаминовото ниво под 2/3 от нормата се развиват клиника на паркинсонизъм.

Клиничната картина се изявява обикновено в рамките на няколко месеца след началото на терапията. Проявите са симетрични, като рядко има тремор. Първите признаци са брадикинезия (забавени движения), амимично масковидно лице, оро-фациална дискинезия - неволеви движения, включващи мускулите на лицето, устата, езика, очите при възбуда или при спокойствие, промяна в почерка, нарушения в походката – ситни, бавни крачки, дистония (непроизволни съкращения на отделни мускулни групи в различни части на тялото). Наблюдават се и вегетативни синдроми - повишено слюноотделяне, повишено потоотделяне, повишена температура, психични нарушения, като апатия, депресия, намалена концентрация. Обикновено клиниката няма тенденция за прогресия.

При пациенти с болест на Паркинсон, третирани с рискови медикаменти, симптомите на болестта се влошават.

Диагнозата на вторичния паркинсонизъм се прави чрез добре снета анамнеза за употреба на медикаменти, преглед от невролог, инструментално и физикално изследване.

Диференциална диагноза на вторичен паркинсонизъм са прави с идиопатичен или друг вид паркинсонизъм, мозъчен тумор и др.

Лечението на други форми на вторичен паркинсонизъм, предизвикан от лекарствени средства се състои в спирането на медикамента, но това става само след консултация със специалист, тъй като някои медикаменти е необходимо да се спират постепенно, поради възможен "синдром на отнемането", а други медикаменти не бива да бъдат спирани. Специфичното симптоматично лечение включва антихолинергични медикаменти, леводопа – предшественик на допамина, МАО-инхибитори, които предотвратяват разграждането на допамин и др.

Прогнозата на лекарствения паркинсонизъм обикновено е добра - в 60% от случаите има тенденция за отшумяване на симптомите няколко месеца до две години след спиране на терапията. При част от пациентите, обаче клиниката може да прогресира до болест на Паркинсон, въпреки спиране на медикамента, вероятно поради генетична предразположеност за развитие на болестта.