Стафиликоков менингит МКБ G00.3

Към рубриката бактериален менингит, некласифициран другаде, се включва и развитието на стафилококов менингит. Състоянието се описва рядко в клиничната практика, но мълниеносното му протичане и високият риск от сериозни усложнения се асоциират с висока смъртност. Редица фактори благоприятстват развитието на болестта, като своевременната диагноза и адекватно лечение подобряват прогнозата.

Стафиликоков менингит: особености, симптоми

Менингитът е възпалително заболяване на мозъчните обвивки, известни още като менинги и покриващи главния и гръбначния мозък.

Причинителите на стафилококов менингит са бактерии от род Стафилококи, представляващи сферични, Грам-положителни бактерии, които произвеждат редица токсини. Най-чест причинител от тази група е Staphylococcus aureus.

Предразполагащи фактори за възникване на стафилококовата инфекция са инвазивните процедури на нервната система и лицево-челюстната хирургия, при които не е спазена асептиката. Допълнителни предразполагащи фактори са наличието на системни и хронични подлежащи заболявания, автоимунни или неопластични процеси, провеждане на имуносупресивно лечение, хроничен алкохолизъм и други.

Пътят на проникване на инфекцията е предимно хематогенен, при разпространение на причинителя в кръвта от първичното огнище. По-рядко инфекцията възниква по съседство, при гнойни процеси, локализирани в кожата, синусите, остри отити, мастоидити и други. Стафилококов менингит може да възникне и при директно внасяне на причинителя през раневи повърхности, при тежки черепно-мозъчни травми или ятрогенно, при хирургична намеса в областта на главата.

Заболяването протича тежко при засягане на рисковите контингенти (новородени, имунокомпрометирани и хора в напреднала възраст), като е налице и висок риск от постинфекциозни усложнения и дългосрочни последици.

Патоморфологично се наблюдава първоначална бактериална инвазия с последваща промяна в пропускливостта на кръвно-мозъчната бариера, наличие на дилатирани мозъчните съдове, микротромбози, точковидни мозъчни кръвоизливи, милиарни мозъчни абсцеси, обилна левкоцитна инфилтрация на менингите, гноевиден мътен ликвор.

Клиниката на стафилококовия менингит започва остро, внезапно със силно повишаване на температурата, главоболие, гадене и повръщане. Налице са признаци на менинго-радикулерно дразнене (вратна ригидност, положителни признаци на Керниг и Брудзински, патологични рефлекси от групата на Бабински), огнищна неврологична симптоматика (парези и парализи на черепно-мозъчните нерви). Съзнанието може да бъде нарушено, в качествено или количествено отношение, до кома още в самото начало на болестта.

Състоянието е тежко, често с прогресиране до сепсис и засягане на всички системи. При септицемия с причинител Staphylococcus aureus са типични обривните елементи по кожата, с поява на петехии, конюнктивални хеморагии, петна на Рот или лезии на Janeway, показващи микроемболизация на съдовете.

При деца често клиниката протича с епилептиформени гърчове. В детска възраст е характерно остро повишение на телесната температура, повръщане, диария, изразена сънливост, по-силен от обикновено плач, неспокойствие, липса на апетит и често се развива за кратко време дехидратация, допълнително усложняваща болестния процес.

При липсата на своевременна медицинска намеса е налице висок риск от развитие на различни по вид и тежест усложнения, като например неврологичен дефицит, психомоторна възбуда, гърчове, шоково състояния, увреждане на зрителни и слуховия анализатор и други. В най-тежките случаи състоянието завършва летално за относително кратки срокове.

Диагностика и лечение на стафилококов менингит

Диагностичният подход при бактериален менингит, включително причинен от стафилококи, изисква комплексни, бързи и целенасочени мерки с цел изясняване на тежестта на уврежданията, степента на неврологичните и общите поражения и уточняване етиологичния причинител с цел оптимизация на последващата терапия.

Диагнозата се поставя след преглед от екип от специалисти (интернист, невролог, инфекционист, при нужда и педиатър).

Клинико-лабораторните находки обикновено насочват към неврологичен проблем, като е важно установяването на първичното огнище на инфекцията, изясняване на предшестващи оперативни интервенции, определяне на неврологичния статус. Лабораторните изследвания показват характерни за възпалителен и инфекциозен процес находки, а при микробиологична диагностика често се установяват и наличните патогени в кръвта.

С високо информативно значение за поставяне и потвърждаване на диагнозата, както и за различаване от другите форми на инфекциозен менингит, са данните от лумбалната пункция.

Изследването на ликвора показва лимфоцитна плеоцитоза (увеличен брой клетки), повишение на белтъка, положителна микробиологична култура.

С важно информативно значение и стойност са и резултатите, получени от различните образни методи на изследване, като най-често се назначават компютърна томография (скенер) и/или ядрено-магнитен резонанс на главата, електроенцефалография и други по преценка на лекуващия медицински екип.
Диференциална диагноза се прави с друг инфекциозен менингит (бактериален или вирусен менингит), болест на Бехчет, менингит на Моларе, рикетсиози, менингизъм и други.

Терапевтичният подход при пациентите с подозрения за бактериален менингит и доказан впоследствие стафилококов менингит изисква своевременни, комплексни и целенасочени мерки.

Лечението на стафилококов менингит налага спешна хоспитализация с настаняване в подходящо инфекциозно отделения.

Етиологичното лечение на тази форма на бактериален менингит включва високи дози антибиотични средства, които могат да бъдат въвеждани и интертекално (в гръбначномозъчния канал), като препарати на избор са представители от гликопептидите (например ванкомицин), както и някои бета-лактами при липса на лекарствена резистентност от страна на причинителя (терапията се уточнява в зависимост от резултатите от антибиограмата).

Симптоматичното и патогенетичното лечение включват приложение на средства, понижаващи вътречерепното налягане, нормализиране на нарушенията в алкално-киселинния баланс, овладяване на гърчовите състояния с антиконвулсивни средства. Прилагат се подходящи противовъзпалителни средства, антипиретици, средства и методи за корекция на дехидратацията, при нужда могат да се включат кортикостероиди за кратко време. Допълнително се назначават при нужда и други средства, по преценка на лекуващия специалист, съобразно състоянието на болния.

Прогнозата при стафилококов менингит е сериозна, като наличието на имунен дефицит, системни увреждания, неврологични усложнения и закъснялото лечение се асоциират с по-лоша прогноза и риск от дългосрочни увреждания, включително летален изход.

Липсва разработена специфична профилактика срещу болестта, препоръчват се общи мерки, като поддържане на висока лична и битова хигиена, пълноценно хранене, регулярна двигателна активност и други средства и мерки за поддържане на висока имунна защита.

Заглавно изображение: CCO Public Domain