Хемофилен менингит МКБ G00.0

Към рубриката бактериален менингит, некласифициран другаде, се включва развитието на хемофилен менингит. Състоянието се характеризира с развитие на възпалително-инфекциозни изменения, засягащи меките мозъчни обвивки на главния и гръбначния мозък, като се причинява от бактерията Hemofilus influencae.

Преди въвеждането на ваксините, тази форма на менингит е показвала висока честота, като хемофилният менингит е бил сред водещите бактериални менингити. Към днешна дата състоянието показва относително ниска честота във връзка с въвеждането на ваксините, предпазващи от хемофилус инфлуенце тип Б.

Хемофилен менингит: особености, симптоми

Hemofilus influencae е малък оксидаза-положителен, Грам-отрицателен, пръчковиден бацил. Капсулираните щамове имат полизахаридна капсула, която допринася за високата вирулентност, предпазва бактерия от фагоцитоза, опсонизация и комплемент-медиирана фагоцитоза. Причинителят продуцира различни токсини, които улесняват разпространението на инфекциозното огнище.

В зависимост от произхода на инфекцията е възможно развитие на първичен хемофилен менингит (при първично засягане на мозъчните обвивки) или вторичен хемофилен менингит (менингите се засягат вторично).

Инфекцията прониква в организма и води до засягане на мозъчните обвивки по един от следните механизми:

• засягане на менингите по съседство: при отит, синузит, травма в областта на главата, зъбни грануломи и други
• директно засягане: първична инфекция с директно проникване на бактериите в мозъчните обвивки се наблюдава рядко, предимно при неспазване на асептиката при неврохирургични интервенции
• хематогенен (чрез кръвта) механизъм: при дисеминация (разпространение, генерализация) на първичната инфекция, независимо от нейната локализация, настъпва бактериемия (наличие на бактериите в кръвта) и инфекцията достига по кръвен път до нервната система

Патоморфологията на менингит, предизвикан от Hemofilus influencae, включва дифузни промени в менингите, разположени по конвекситета и базата на черепа, с обилен излив на гноен ексудат и засягане на черепно-мозъчни нерви, разположени по черепната основа.

Заболяването може да засегне всички възрастови групи, но епидемиологичните данни сочат, че най-често са засегнати деца под шест години, поради нисък титър на антитела срещу причинителя или лица над 60 години поради настъпващи промени в имунната активност, полиморбиност и по-ниска имунна защита. В страни с умерен климат има и сезонна заболеваемост, като най-голям процент от случаите се описват през пролетно-есенния сезон.

Симптомите при хемофилен менингит показват някои особености при отделните пациенти, като тежестта на протичането варира и при някои признаците са дискретно проявени, при други водят до тежки усложнения. Рисковите фактори, повишаващи възможността от по-тежко протичане, включват имунен дефицит с различна етиология (автоимунни, неопластични заболявания, системни хронични заболявания, дългогодишен диабет, алкохолизъм, малнутриция и други).

Клиничната картина на хемофилен менингит протича с няколко основни синдрома:

• токсикоинфекциозен синдром: включва най-често повишение на телесната температура, главоболие, липса на апетит, гадене и други
• астеноадинамичен синдром: характерна е намалената мускулна сила, умора, слабост, изразена сънливост, по-трудно събуждане при деца, по-трудно задържане в будно, активно състояние и други
• менингеален синдром: известен е още и като менинго-радикулерен синдром, включвайки в себе си разностранни прояви, като вратна ригидност, симптоми на Кернинг и Брудзински, симптом на Лесаж при бебета, фонофобия, фотофобия, огнищни неврологични прояви, засягане на черепно-мозъчни нерви с характерните за това проявления и други

Заболяването обикновено има остро начало, като пациентите се оплакват от фотофобия (дразнимост към силна, ярка светлина), фонофобия (дразнимост към по-силен шум), раздразнителност, припадъци, внезапно повишение на температурата, като често болните са отпаднали, летаргични, с дифузни болки в стави и мускули.

На фона на тежкото общо състояние пациентите развиват вратна ригидност (скованост на врата), положителни симптоми на Керниг и Брудзински, наличие на патологични рефлекси, количествени и/или качествени нарушения на съзнанието.

Характерно е покачването на вътречерепното налягане с мозъчен оток, които се демонстрират клинично със силно главоболие, неповлияващо се от приема на аналгетици, гадене, повръщане, промени в артериалното налягане и други.

При децата под две години се наблюдава повишена раздразнителност с промени в характера на плача (по-силен от обикновено, като не се повлиява, дори се влошава при опит за успокоение в ръцете на родителя), налице е отказ от хранене, изразена сънливост и липса на активност.

Ранното разпознаване на симптомите при деца и възрастни намалява рисковете от развитие на усложнения, чиято тежест и особености варират. Сред честите усложнения на хемофилния менингит се включват засягане на зрителни или слуховия анализатор, неврологичен дефицит, когнитивни нарушения и други. При неглижиране на симптомите и липса на лечение е възможно развитие на шок, кома и летален изход.

Диагностичен и терапевтичен подход при хемофилен менингит

Диагностичният подход при различните форми на бактериален менингит, включително причинен от хемофилус инфлуенце, изисква бързи мерки и комплексен анализ на някои целенасочени и високо информативни изследвания.

Диагнозата на хемофилен менингит се основава на анализ на епидемиологичната обстановка, преглед от невролог с определяне на налични отклонения в неврологичния статус, лумбална пункция за оценка налягането и вида на ликвора (включително и микробиологична диагностика), лабораторни изследвания на ликвор, кръв, урина, микробиологично изследване (директна микроскопия, изследване по Грам, посявка от цереброспинална течност и кръв), компютърна томография на главата (КАТ), ядрено-магнитен резонанс (ЯМР), електроенцефалография (ЕЕГ). По преценка на лекуващия лекар могат да се назначат и други изследвания.

Лабораторно при голям процент от пациентите се установява левкоцитоза с олевяване, промени в серумното ниво на глюкозата, намаление на серумния натрий и осмоларитет. Характерни са промените в ликвора, като той е мътен, гноевиден, с намалено ниво на глюкозата, повишен брой левкоцити и наличие на Хемофилус инфлуенце бактерии след посявка.

Използват се също методи за идентификация на бактериални антигени в нормално стерилни течности (ликвор или кръв), латекс аглутинация, PCR (полимеразно-верижна реакция).

Диференциална диагноза се прави с менингококов менингит, пневмококов менингит и други видове бактериални менингити, като е необходимо и своевременно различаване на бактериален от вирусен менингит (вирусните често се повлияват добре само със симптоматични средства, докато бактериалните имат потенциално животозастрашаващ характер и изискват спешно етиологично лечение).

Лечението се извършва в спешен порядък, като пациентите се хоспитализират и настаняват в интензивно или инфекциозно отделение.

Етиологичното лечение включва подходящи антибиотични средства с достатъчно широк спектър, покриващ бактериалния причинител и преминаващи през хематоенцефалната бариера, приложени парентерално.

Необходимо е и лечение на съпътстващите симптоми, дължащи се на повишеното вътречерепно налягане и мозъчния оток, като се прилагат подходящи диуретици, кортикостероиди, противоалергични и противовъзпалителни средства, антипиретици, парентерални вливания за корекция на електролитните нарушения и други, съобразно състоянието на пациентите.

Въпреки съвременните методи на лечение, хемофилният менингит е тежко, животозастрашаващо състояние с висока смъртност, като прогнозата при неглижиране на симптомите и закъснение в лечението, неподходящо или непълно лечение е сериозна, криейки риск от развитие на сериозни усложнения с дългосрочни последици (слухови и зрителни нарушения, неврологичен дефицит, когнитивни увреждания и други).

Профилактиката при хемофилен менингит включва общи средства и мерки за повишение на имунната защита, поддържане на висока лична и битова хигиена, ограничаване контакта с болни хора, навременно лечение на инфекциите с различна локализация. Специфичната профилактика включва поставяне на включената в задължителния имунизационен календар комбинирана ваксина, която предпазва и срещу хемофилус инфлуенце тип Б.

Заглавно изображение: CCO Public Domain