Разстройство на привързаност в детството, реактивен тип МКБ F94.1

Разстройство на привързаност в детството, реактивен тип се среща у занемарени, малтретирани, лошо гледани и нещастни деца. Емоционалното разстройство се демонстрира с преживяване на нещастие, страхливост, свиване в един ъгъл или на пода, свръхбдителност, описана като „замръзнала бдителност”, реакция на отдръпване и съпротива при утешаване. Тези деца се привързват лесно към всеки възрастен, но никога не могат да създават добри социални контакти. По-често се наблюдава при деца отглеждани в домовете за социални грижи.

Причините за поява на това разстройство са комплексни и се коренят в методите на отглеждане на децата още през ранното детство. За нормалното емоционално развитие на детето е необходимо то да расте в спокойна, стабилна и позитивна емоционална среда. При наличие на грубо отношение или пренебрежение към детето в ранните години, то губи доверие към възрастните, затваря се в себе си и избягва социалните контакти. Рискови фактори за развитие на разстройство на привързаност в детството, реактивен тип могат да бъдат отглеждане в дом за социални грижи, честа смяна на приемни семейства, неопитни родители, прекомерно пренебрежение, продължителен престой в болница, прекомерна бедност, физическо или сексуално насилие, постпартална депресия на майката, родител с психично заболяване или злоупотребяващ с алкохол или наркотици.

Разстройство на привързаност в детството, реактивен тип, се изявява преди навършване на 5 годишна възраст. Признаците на това разстройство при бебета могат да бъдат липса на усмивка, липса на интерес към игра с играчките, тенденция към самонараняване, липса на позитивни реакции, когато бъдат взети на ръце и други. При по-големи деца и юноши могат да се наблюдават симптоми като склонност към усамотяване, избягване или неприемане на утешителни думи или жестове, агресивно поведение към връстниците, продължително вглеждане в другите без ангажиране на социално взаимодействие, избягване молене за помощ, очевидно и постоянно неудобство или дискомфорт, маскиране на чувства за гняв или стрес, злоупотреба с алкохол или наркотици.

Разстройство на привързаност в детството, реактивен тип, може да персистира то достигане на зряла възраст. Тогава могат да се наблюдават симптоми, като ниска самооценка, антисоциално поведение, проблеми с връзките, проблеми с гнева, проблеми с храненето, депресия, тревожност, злоупотреба с алкохол, неподходящо сексуално поведение.

Лечението на разстройство на привързаност в детството, реактивен тип, е комплексно. То включва поведенческа и фамилна психотерапия.