Разстройства в поведението МКБ F91

Разстройства в поведението са група разстройства, които се появяват в пубертетната възраст и се характеризират с агресивно, диссоциално или предизвикателно поведение, достигащи у някои до криминални явления. Срещат се между 16-22 % сред учениците.

Най-голямо значение за настъпване на разстройства в поведението се отдава на социалните фактори. Много от тези деца обикновено живеят в психотравмена обстановка, в непълно семейство, а родителите им са примитивни, алкохолици, с хронично заболяване или с криминални престъпления. 70 % от децата с антисоциално поведение произхождат от семейства с разстроени интерперсонални взаимоотношения. Живеещите в непрекъснато психотравмираща обстановка деца са нещастни и склонни към гневно-агресивни реакции. Авторитарният баща с грубо агресивно поведение спрямо детето може да го тласне към поведенчески разстройства. Прояви на гняв и агресия се пораждат у лишеното в ранното детство дете от физически контакт с майката. Съзнанието на фрустрираното дете е отворено към агресивни прояви, особено при децата от домовете за сираци. При тях има подчертана тенденция за малтретиране на по-малките деца от по-големите. Генетичните фактори са също важни. Осиновени и отгледани в нормална семейна среда деца на деликвенти биологични родители показва, че поведенческите разстройства сред тях са по-чести. Част от децата с минимална мозъчна дисфункция, ако попаднат в асоциална група, по-късно възприемат асоциално поведение.

Първоначално, разстройства в поведението се появяват в рамките на семейството, а след това се проявяват и навън. Асоциалните действия могат да се извършват самостоятелно или в група. Първите действия са проява на жестокост спрямо животните, родителите, учителите, дори към представители на закона. Следват бягства от училище и от дома, служат си с лъжа, продават семейни вещи, а при попадането им в група извършават кражби в по-голям мащаб. Често тези деца малтретират, бият и тормозят по-малките.

Лечението на тези деца е трудно, поради активната съпротива от страна на децата. За препоръчване са невролептици, бензодиазепинови препарати, карбамазепин. Прилага се и психотерапия, насочена към семейството, защото то се нуждае повече от поведенческа психотерапия за адекватен подход към детето. Опитният социален работник може да постигне доверие у детето. Не е нужно настаняването му в специализирани заведения, защото детето започва да обменя опит със себеподобните и се изключва от нормалната социална среда.