Дълбока умствена изостаналост МКБ F73

Понятието дълбока умствена изостаналост е хетерогенно разстройство с различна етиология и патогенеза. Нивото на IQ (интелектуален квотиент) е под 20 (при възрастни лица това отговаря на умствена възраст под 3 години). Характеризира се с недоразвитие на интелектуалните и адаптационите възможности на човека. Това води до тежки ограничения в способността за самообслужване, за контрол на тазовите резервоари, за общуване и двигателна дейност.

Факторите, причиняващи умствена изостаналост, могат да бъдат психосоциални, екзогенно и ендогенно обусловени. Някои от болестите, при които се наблюдават умствена изостаналост са синдром на Даун, фенилкетонурия, галактоземия, рубеолна ембриопатия, токсоплазмоза, вроден сифилис, хипотиреоидизъм и др.

Дълбоката умствена изостаналост се характеризира с редица промени. Болните имат ограничена способност да разбират и изпълняват нареждания. Налице са много рудиментирани форми на невербална комуникация и атипичен аутизъм. Освен това, пациентите са неподвижни или с крайно ограничена подвижност, изпускат се по малка и голяма нужда и при тях липсват прости домакински умения. При индивидите с дълбока умствена изостаналост, училищни умения липсват и провеждането на обучение е невъзможно. Понякога, те могат да се справят с прости практически задачи. При тях липсват социални умения.

Лечението на дълбоката умствена изостаналост се провежда с помощта на психотерапия. Използват се различни видове психотерапия: поведенческа, позитивна, фамилна. Терапевтът трябва да информира членовете на семейството за състоянието на детето, да изготвят програма за бъдещето. Детето е нужно да бъде настанено в помощно училище. Желателно е да се насочи към любимо занимание. Родителите трябва да се консултират с различни специалисти (логопеди, социолози, педагози, социални работници), с оглед по-лесно нормализиране на живота на болните и насочването им към подходящи специализирани заведения за ресоциализацията им.

Профилактиката на дълбоката умствена изостаналост може да бъде първична, вторична и третична. Първичната профилактика е насочена към запазване на здравето на майката и децата от придружаващи заболявания. Вторичната профилактика е насочена към ранна диагностика на заболяването и комплексни медико-педагогически програми за обучението им. Третичната профилактика има за цел провеждане на трудово социализиращи мероприятия за намаляване на инвалидността.