Лека умствена изостаналост МКБ F70

Лека умствена изостаналост представлява състояние на задържано или непълно развитие на интелекта, характеризиращо се с нарушение на уменията, които възникват в процеса на развитие и дават своя дял във формирането на общото ниво на интелигентност, т.е. когнитивните, речевите, двигателните и социални умения. Приблизителните нива на IQ (интелектуален квотиент) са в границите между 50 и 69 (при възрастни лица това отговаря на умствена възраст от 9 до 12 години).

Причините, които могат да доведат до изоставяне в умственото развитие могат да бъдат: психосоциални, ендогеннообусловени и екзогеннообусловени. Биохимичните изследвания допринесоха за разкриване на множество метаболитни, генно обусловени разстройства. Касае се за ензимен блок на определен етап на обмяната или за увеличени/намалени метаболити, водещи до мозъчно увреждане, изявяващо се с интелектуален дефицит. Характерно за ензимопатиите е, че психичните увреди се явяват малко по-късно у привидно здрави дотогава деца.

Клиничната картина при леката умствена изостаналост се характеризира с редица промени. Промени в мисленето и речта се изразяват в усвояване на речта със закъсняване. Някои от засегнатите индивиди достигат нивото на ежедневната реч, водят разговори, включително и интервю. Могат да формират представи и елементарни понятия. Не са в състояние да извършават сложни мисловни операции. Липсва абстрактно и логическо мислене. Промени в подвижността се явяват по-късно, като страдат фините движения. При пациенти с лека умствена изостаналост се наблюдават умения за обличане, миене, хранене, тоалет. Темпът на развитие на практическите умения е значително забавен. Нарушенията в паметта се изразяват в нарушаване на логичната памет. Нарушенията във вниманието се изразяват в появата на ниска концентрация. При засегнатите от лека умствена изостаналост индивиди се наблюдават проблеми с четенето, писането и смятането. В обучението се включват умения за неквалифициран или нискоквалифициран труд. Социалните затруднения са близки до тези на хората с нормален интелект.

Диагнозата е сравнително лесна. Биохимичните изследвания през последните десетилетия допринесоха за разкриване на множество метаболитни нарушения, причини за лекото умствено изоставяне. Най-лесен и ценен за масово изследване е тестът на Guthrie за фенилкетонурия, галактоземия и др. ензимопатии.

Лечението на леката умствена изостаналост може да бъде медикаментозно: психостимуланти- за активиране на интелектуално-мнестичната дейност, а при двигателно неспокойствие могат да се включат невролептици. Освен това се прилага и психотерапия- поведенческа, фамилна и позитивна психотерапия.