Умишлено предизвикване или симулиране на симптоми или недъзи, било то соматични или психологични [мнимо разстройство] МКБ F68.1

Към умишлено предизвикване или симулиране на симптоми или недъзи, било то соматични или психологични [мнимо разстройство] спадат синдром на обхождане на болниците, синдром на Мюнхаузен и синдром на странстващия пациент.

Синдромът на Мюнхаузен е сериозно психично разстройство, което се характеризира с голяма необходимост от внимание, водеща до преструване или предизвикване нарочно на заболяване или нараняване. Точните причини за развитие на този синдром са неизвестни, но индивиди с този тип разстройство е възможно да са преживели тежко заболяване в детството или младите си години, или да са били жертва на психически или физически тормоз. Други рискови фактори за развитие на синдром на Мюнхаузен са загуба на близък човек чрез смърт или заболяване, близък роднина с тежко заболяване, ниска самооценка, неосъществено желание за професионална реализация в сферата на медицината и други.

Симптомите на този тип разстройство се изразяват в чести хоспитализации, драматизиране за здравословното състояние, непостоянни оплаквания, влошаване състоянието на болния без видими причини, склонност към често изследване, прекомерни познания за медицинска терминология и заболявания, посещаване на много различни медицински специалисти, водене на спорове с медицинския персонал и други. Често този тип разстройство се придружава от склонност към самонараняване, злоупотреба с алкохол или други вещества и други.

Лечението на умишлено предизвикване или симулиране на симптоми или недъзи, било то соматични или психологични [мнимо разстройство] се осъществява главно чрез психотерапия - индивидуална, групова или фамилна. Тя трябва да се провежда продължително и цели адаптация и трудова заетост на пациента в социума. Медикаментозното лечение съпътства почти винаги психотерапевтичното. Прилагат се тимостабилизатори или транквилизатори.