Друга шизофрения МКБ F20.8

Към друга шизофрения спадат сенестопатна шизофрения, некласифицираните другаде шизофреноформно разстройство и шизофреноформна психоза.

Сенестопатичната шизофрения е форма на шизофрения, при която сенестопатията е доминиращо разстройство. Клиничната картина при тази шизофрения за дълго време се характеризира със силен синдром на сенестопатя. Това е състояние, на болезнено, неприятно телесно усещане, локализирано по повърхността на тялото или във вътрешните органи, лишено от обективна патологична причина. Задължително е наличието на бавно нарастващи промени в поведението на личността, характерни за шизофрения (шизофреничен дефект). Въпреки това, шизофреничният дефект обикновено е слабо изразен.

Характерни особености на сенестопатията:

• възникващите усещания са устойчиви, необратими, не подлежат на никакъв терапевтичен ефект;
• ако са много интензивни, те не са придружавани дълго време или рядко са придружени от други психопатологични явления;
• сенестопатиите допринасят за ясно дефиниран синдром;
• по време на болестта има страхове, по-рядко — объркване.

С развитието на болестта на преден план излизат ярки сенестопатично-хипохондрични преживявания, понякога под формата на "хипохондричен раптус". В това състояние пациентите казват, че се задушават или умират, плачат, крещят, твърдят, че имат изгаряния по устните, мехури или пълзящи змии по кожата си. Най-често това се случва през нощта. Голяма част от болните, които постоянно се оплакват от сенестепатия, се характеризират с неестествено поведение и театралност.

Напред във времето тежестта на проявите намалява, но цялото внимание на пациента все още е фокусирано върху неприятните усещания. Симптоматиката варира между депресия и емоционална възбуда. Пациентите са мудни, пасивни, след което стават нервни и раздразнителни. Шизофреничните прояви постепенно нарастват, но много често пациентите за дълго време остават привидно непроменени, има само стесняване на кръга на интереси и емоционална хлад.

В сравнение с други форми на шизофрения, в случаите на сенестопатична шизофрения състоянието на пациента е с по-малка диагностична стойност, а протичането на заболяването е от най-голямо значение. Само характеристиките за динамика на процеса, проследявани доста дълго време, като се вземат предвид остри състояния, позволяват да се установи окончателната диагноза със сигурност. Трябва да се отбележи, че острите състояния често са много краткотрайни, невинаги се наблюдават в болницата и се откриват само в анамнезата.

Клиничната картина на заболяването често се променя в рамките на няколко дни и дори няколко часа от безспорно психотично до привидно в нормални граници и обратно. Ако се случиха психотични атаки, то обикновено става дума за шизофрения.

Сенестопатичният вариант на шизофрения заема специално място в клиниката на заболяването. Параноидният стадий може да започне както остро, така и постепенно. С острото начало на пълно благополучие (по-рядко — след лека инфекция или психическа травма), състоянието възниква с изобилие от сенестепатии и заблуждаващи идеи за тежки, нелечими болести. Скоро дискомфортът се превръща в халюцинации, а тревожно депресиращото настроение — в катастрофална реакция с афект на страх, отчаяние и мисли за непосредствена смърт. Често това състояние се заменя с дълбока и дълготрайна ремисия.

Прогнозата за сенестопатичната шизофрения е относително неблагоприятна. Най-често след първото обостряне, пълно излекуване не съществува. В други случаи протичането на заболяването е хронично-прогресивно, без обостряния, но без ремисия. Дори и след дълъг ход на заболяването, могат да настъпят дни, седмици и дори месеци, в които пациентите не изпитват никакви болезнени усещания. Съществуват и "сенестопатични фази", според Huber, които в своите прояви приличат на шизофрения, повтарят се само няколко пъти в живота и не водят до забележима промяна в личността.

Развитието на друга шизофрения обаче не е катастрофално. Пациентите често създават впечатлението, че са външно спокойни, без груба дезинтеграция на личността, но изненадващо монотонни, бледи. Пациентите стават инвалиди в известна степен, упорито отказват да работят, смятат се за сериозно нервно и соматично болни, губят интерес към обществения живот.

Некласифицираното другаде шизофреноформно разстройство е подобно, но по-леко от шизофренията. Симптомите (положителни или отрицателни) продължават между 1 и 6 месеца и пациентите са в състояние да функционират нормално в социалната среда и по време на работа. Когато симптомите продължават повече от 6 месеца, диагнозата се променя на шизофрения. Не е изненадващо, че хора с шизофреноформно разстройство са изложени на повишен риск от развитие на шизофрения.

Психотичното разстройство, което не се класифицира другаде, често се използва за описание на психотичните състояния на пациента в началото на диагностичния процес, когато не е ясно как най-добре да се диагностицират симптомите. Тъй като състоянието на пациентите се изучава с течение на времето, диагностично тестване и снемане на анамнеза, некласифицираното психотично разстройство се уточнява и се поставя точна диагноза.