Недоимък на хром МКБ E61.4

Хромът е важен елемент в метаболизма на въглехидратите. Оптималният прием на хром се свързва с по- ниски количества инсулин, необходим за поддържане на нормални кръвнозахарни нива. Човешкият организъм се нуждае от хром в малки количества. В него се откриват между 0.4 - 6 mg хром. Установено е, че честотата на диабет и сърдечни заболявания е по - ниска в районите с относително висок прием на хром.

Биологично активната форма на хрома участва в глюкозния метаболизъм чрез усилване ефектите на инсулина. Инсулинът се секретира от бета-клетките на панкреаса в отговор на увеличените нива на глюкозата. Той се свързва с инсулиновите рецептори по клетъчната повърхност, което води до навлизане на глюкозата в клетките. Чрез взаимодействието си с инсулиновите рецептори, хромът осигурява клетките с глюкоза и предотвратява повишаването на кръвнозахарните нива.

Инсулинът също играе роля в мастния и протеинов метаболизъм - процеси, които не могат да протекат нормално без участието на хрома. Адекватният му прием осигурява поддържането на здравословни нива на холестерола. Резорбират се едва 2 - 10 % от приетия с храната хром.

Резорбираният хром се свързва с протеини, които осигуряват транспортирането му в кръвния ток. Резорбцията на хром се увеличава в присъствието на оксалати и е по - висока в случаите на железен дефицит. С възрастта интензивността на този процес намалява. Повишеният прием на мазнини може да потисне резорбцията на хром. По - голямата част от приетия хром се елиминира чрез бъбреците.

Причините за недоимък на хром са многообразни. Дефицит на хром се открива при новородени, хранещи се с майчино мляко, поради дефицит на хром при майката, при недохранване и в напреднала възраст.

Недоимък на хром е описан и при пациенти, които продължително време са били на интравенозно хранене. Диети, богати на високо пречистени храни като брашно и захар, увеличена загуба при някои заболявания, алкохолизъм, диети за отслабване, бременност и др. са състояния, които могат да доведат до хромен дефицит.

Сред храните, богати на хром са черен дроб, яйчен жълтък, броколи, картофи, гроздов сок, портокалов сок, телешко месо, шунка, ябълки, банани. Тъканните нива на хром намаляват с възрастта, което е предразполагащ фактор за увеличаване на диабет тип II.

Клиничната картина при недоимък на хром е много специфична. Дори при лек дефицит на хром се развиват симптоми като умора и безпокойство. Нарушеният холестеролов метаболизъм и развиващата се атеросклероза се асоциират с този дефицит, който освен всичко друго може да причини забавяне на растежа при младите хора и бавно зарастване на раните след травми или операции.

Симптомите на хромен дефицит включват високи нива на триглицеридите и холестерола и диабето - подобни симптоми като нарушен глюкозен толеранс, слабост, депресия, обърканост, загуба на тегло, жажда, глад и често уриниране.

Дефицит на хром се открива по - често при пациенти с диабет тип II. Нарушеният метаболизъм на хрома има значение и при гестационния диабет.

Високите инсулинови нива увеличават екскрецията на хром. Недоимъкът на хром може също да доведе до хипогликемия. Ниският прием на хром е свързан с високи нива на холестерол и съответно висок риск от развитие на атеросклероза. Пациентите с напреднало сърдечно заболяване често са с ниски нива на хром в кръвта.

За диагнозата недоимък на хром основно значение имат клиничната картина и лабораторните изследвания.

Лечението при недоимък на хром се изразява в прием на богата на хром храна (пълнозърнести продукти, пшеничен зародиш, бирена мая) и хранителни добавки, съдържащи хром.

Предпазването от хромен дефицит изисква избягване на захарта и захарните продукти и пречистено бяло брашно.