Полигландуларна дисфункция, неуточнена МКБ E31.9

Полигландуларна дисфункция, неуточнена представлява заболяване, при което се наблюдава нарушение на функцията на жлезите с вътрешна секреция.

Полигландуларната дисфункция, неуточнена включва автоимуннaта полигландуларна недостатъчност известна още като синдром на Schmidt.

По своята същност автоимунните полигландуларни синдроми представляват комбинация от различни ендокринни и не ендокринни автоимунни заболявания, при които има установени прекомерно повишени титри на антитела.

Синдром на Schmidt известен още като АПС тип 2 принадлежи към автоимунните полигландуларни синдроми и включва болест на Адисон, автоимунно заболяване на щитовидната жлеза, захарен диабет тип 1.

Синдрома на Schmidt е рядко срещано заболяване.Заболяването засяга по-често жени и се изявява обикновено между 30-40 години.

Неговата честота е около 1,5-4,5 случая на 100 000 души.

При болните със синдрома на Schmidt болестта на Адисон се наблюдава при 100% от тях.

Клиничната картина, която се наблюдава при полигландуларната дисфункция, неуточнена се характеризира с лесна умора, отпадналост, намаляване на телесната маса, пигментация на кожата, болка в корема, гадене, повръщане и нарушения в дефекацията.

Наблюдава се и засягане на сърдечно-съдовата система, което се характеризира със синкопи и хипотония. Често могат да се наблюдават хипогликемия, хипонатриемия и хиперкалиемия.

При провеждане на хормонални изследвания се установяват понижени нива кортизола и повишено ниво на АКТХ, ниски нива на алдостерон.

Съществени значение за диагнозата има установяването на антитела срещу надбъбречната кора и анти 21-ОН-антитела.

Установяване на автоимунно заболяване на щитовидната жлеза се диагностицира при 69-82% от болните.

Захарен диабет тип 1 се наблюдава при 30-50 % от болните със синдрома на Schmidt.

Обикновенно възрастта на изява на заболяването е около 28 години. Захарният диабет може да се прояви остро или да има постепенен ход. Той се изявавя с характерната си клинична симптоматика.