Разстройство на паращитовидните жлези, неуточнено МКБ E21.5

Към разтройство на паращитовидните жлези, неуточнено спадат различни заболявания засягащи паращитовидните жлези, които се характеризират с тяхната намалена или повишена функция.

Към разтройство на паращитовидните жлези, неуточнено спада хипопаратиреоидизма.

Хипопаратиреоидизмът е заболяване, при което паращитовидните жлези не произвеждат достатъчно количество паратхормон. По своята същност паратхормона отделян от паращитовидните жлези има съществено значение за регулацията на калция и фосфора в човешкия организъм.

Хипопаратиреоидизма представлява сериозно ендокринно заболяване, при което се наблюдават много характерни промени, които се изразяват в това че нивата на калций спадат значително, а тези на фосфора се увеличават.

Заболяването може да се дължи на различни причини. Най-честата причина за възникването на заболяването е отстраняване на паращитовидните жлези по време на операция. При оперативни интервенции върху щитовидната жлеза поради малките си размери паращитовидните жлези могат да бъдат отстранени или увредени.

Други причини, които могат да доведат до възникването на хипопаратиреоидизъм са увреждане при терапията на хипертиреоидизма, синдром на Di George, метаболитна алкалоза, автоимунни заболявания.

Клинично заболяването се характеризира с наличие на чупливи нокти, суха кожа, мускулни крампи, парестезии, които се наблюдават по всички части на тялото, болки в корема, дисменорея (болезнена менструация), разнообразни нарушения засягащи зъбите. Съществен симптом на заболяването е тетанията и карпопедалните гърчове. При гърчовете се засягат горните или долни крайници, а при децата гърчоветемогат да бъдат генерализирани. Понякога преди появата им се наблюдава мравучкане, сърбеж, болка по крайниците. При изследване могат да се установят симптомите на Chvostek и Trousseau.

За диагнозата хипопаратиреоидизъм съществено значение се отдава на клиничната картина, стойностите на партхормона, калция и фосфора.

Лечението на хипопаратиреоидизъм се осъществява с калциеви препарати. Съвместно с лечението е задължително да се проследява нивото на серумния калций, поради риск от развитието на хиперкалциемия.

Към разтройство на паращитовидните жлези, неуточнено спада хиперпаратиреоидизма.

Хиперпаратиреоидизма представлява сериозно ендокринно заболяване, при което се наблюдава повишена продукция на паратхормон от паращитовидните жлези.

Хиперпаратиреоидизмът бива първичен и вторичен.

Причината за първичния хиперпаратиреоидизъм е в самите паращитовидни жлези. Най-често той се дължи на аденом (доброкачествен тумор) или хиперплазия на паращитовидните жлези.

Причината за вторичния хиперпаратиреоидизъм може да е хронична бъбречна недостатъчност, тежки заболявания засягащи стомашно-чревния тракт, рахит и други.

Клиничната картина на хиперпаратиреоидизъм се характеризира с понижена нервно-мускулна възбудимост, вялост, отпуснатост, адинамия. Много характерен симптом за заболяването е възникването на остеопороза, която се съпътства от болки по костите и спонтанни фрактури. Поради хиперкалциемията може да възникне бъбречни калкулоза, а в последствие и бъбречна недостатъчност.

Главно значение за диагнозата хиперпаратиреоидизъм имат клиничната картина, нивата на партхормона, калция и фосфора.

Лечението на заболяването е предимно оперативно и се изразява в отстраняване на аденома или на част от паращитовидните жлези. Диетата също има важно значение, консумация на храни богати на калций и фосфор (предимно млечни продукти) има доказан положителен ефект над заболяването.