Разстройство на паращитовидните жлези, неуточнено МКБ E21.5

› Въведение

› Причини и рискови фактори

› Симптоми и усложнения

› Диагноза и изследвания

› Лечение

› Прогноза

Въведение

Разстройство на паращитовидните жлези, неуточнено, представлява нарушение във функцията на паращитовидните жлези, чиято етиология и особности не могат да бъдат конкретизирани. Състоянието може да се постави като инициална, първчина диагноза до установяване на етиопатогенезата и конкретизиране на съответното заболяване на паращитовидните жлези. Протича без типични, характерни симптоми, диагнозата обикновено е по метода на изключването. Лечението се определя строго индивидуално и може да бъде консервативно (симптоматични средства, общи мерки, наблюдение) или оперативно (отстраняване на засегнати тъкани).

Причини и рискови фактори

Причините за развитието на разстройство на паращитовидните жлези, неуточнено, могат да бъдат изключително разнообразни, но обикновено остават неуточнени.

Възможни са генетични аномалии и малформации, промени в кръвоснабдяването или инервацията на жлезите, кистозни промени в резултат от хромозомни аномалии, излагане на вредни въздействия през бременността и други.

Състоянието може да се дължи на травми в областта на шията, оперативни интервенции (например операции за резекция на щитовидната жлеза), лъчетерапия в областта на шията и много други.

Продължителен прием на някои лекарства, включително литиеви препарати, противогърчови средства, някои имуносупресивни агенти и други могат да предразположат към възникване на патология в паращитовидните жлези.

Обикновено диагнозата разстройство на паращитовидните жлези, неуточнено, се поставя временно, като инициална диагноза до разясняване на клиничните, лабораторни и образни промени при пациенти с нетипично протичащи заболявнаия на паращитовидните жлези.

Симптоми и усложнения

Клиничното протичане при разстройство на паращитовидните жлези, неуточнено, зависи до голяма степен до вида, тежестта на нарушенията и общото състояние на засегнатите.

Често не се описват значими оплаквания или се наблюдава атипично протичане, което допълнително затруднява диагностичния процес.

Възможни са локални оплаквания от видима подутина в шийната област, болка в областта ,затруднено преглъщане, говор или дишане при компресия от паращитовидните жлези на разположените в съседство структури, съдове и нерви.

Възможни са и системни оплаквания, най-често от слабост, умора, мускулни болки (миалгия), ставния болки (артралгия), болки по костите, промени в апетита, промени в теглото, запек или диария, болки в корема.

Възможно е установяване на по-висок риск от остеопороза и патологични фрактури, язвена болест, панкреатит и други.

При много от пациентите състоянието се диагностицира при поява на някои от усложненията, характерни при заболявания на паращитовидните жлези и главно дължащи се на прекомерно ниски или прекомерно високи нива на калций и фосфати.

Диагноза и изследвания

Поставянето на диагнозата при разстройство на паращитовидните жлези, неуточнено, обикновено се осъществява по метода на изключването, като се назначават многобройни изследвания за изключване на друга възможна подлежаща патология:

• разпит и преглед: данни за известни подлежащи заболявания, прием на лекарства, операции, травми или облъчване в областта на шията, излагане на вредни въздействия и други в комбинация с обстоен клиничен преглед за оценка на общото здравословно състояние
• лабораторни изследвания: назначават се разширени лабораторни изследвания, като се обръща особено внимание на промени в нивата на калций, фосфати, паратхормон, но също и бъбречни поакзатели (урея, креатинин), чернодробни ензими, маркери на възпалението, хормони на щитовидната жлеза, TSH и други
• образни изследвания: обикновено се стартира с ултразвуково излседване (ехография) на шийната област, след което може да се наложи компютърна томография (скенер), ядрено-магнитен резонанс, сцинтиграфия и други по преценка на лекуващия лекар

Диференциалната диагноза е широка и налага различаване от всички други заболявания на паращитовидните жлези, но също и на някои увреждания на щитовидната жлеза, туморни метастази в областта на шията, автоимунни процеси и други.

Лечение

Терапевтичният подход при разстройство на паращитовидните жлези, неуточнено, се определя строго индивидуално, като в зависимост от общото състояние на засегнатите и установените диагностични промени може да се премине към консервативна терапия (симптоматични средства, общи мерки, наблюдение) или оперативна намеса:

• консервативно лечение: при наличие на оплаквания могат да се назначат симптоматично лекарства от различни групи, хранителни добавки, витамини, минерали, може да се наложи лека корекция в диетата (например ограничаване на храни и напитки, съдържащи фосфати, съобразяване приема на калций и други). Необходими са контролни излседвания през няколко месеца, съобразно находките при конкретния пациент
• хирургично лечение: при развитие на усложнения, тежки оплаквания, значимо влошаване качеството на живот, може да се наложи преминаване към оепративна намеса, отсраняване на засегнати от болестни изменения структури, възстановяване на анатомичната цялост

Изборът на лечение се осъществява от лекуващия лекар, като е важно последващото проследяване на пациентите и оценка на промените в лабораторните и ултразвуковите данни.

Прогноза

Прогнозата при разстройство на паращитовидните жлези, неуточнено, се определя строго индивидуално в зависимост от наличните оплаквания ,диагностични находки, терапевтичен отговор.

Необходимо еп роследяване (лабораторно и ехографски) на пациентите с цел ранно установяване на настъпващи усложнения или прмеинаване на състоянието в някое от добре познатите заболявания на паращитовидните жлези.

Изображения: freepik.com