Кисти на далака МКБ D73.4

› Въведение

› Класификация и етиология

› Клинична картина

› Диагноза

› Лечение

Въведение

Кистите на далака не са обичайно явление в медицинската практика. Обикновено те са асимптоматични, а ако дават някаква симптоматика, то тя не е специфична, напр. болка в ляво подребрие, която е възможно да ирадиира към лявото рамо и гърба, слаба болезненост при палпация и т.н. По своята същност кистите представляват кухина, вътрешността на която е покрита от епител, като се отграничава от съседните структури със съединително-тъканна капсула. Обикновено съдържимото на кистата е течна колекция. Псевдокистите или т.нар. лъжливи кисти имат същия строеж като кистите, но вътрешността им не е покрита от епител.

Класификация и етиология

Кистите на далака се делят на две големи групи - паразитарни и непаразитарни. Непаразитарните кисти от своя страна се разделят на епителни(истински), псевдокисти(лъжливи) и кистични тумори.

Истинските кисти на далака обикновено са вродено състояние. Могат да бъдат единични или множествени и да се съчетават с поликистоза на други органи. Размерите на кистата варират - от грахово зърно до големина няколко см в диаметър и са изпълнени с прозрачна течност. Вътрешната повърхност на кистата е постлана с ендотел.

Лъжливите кисти са най-често травматични или водят началото си от субкапсулен хематом. Постлани са с епителна тъкан, а от околните структури на слезката са ограничени чрез съединителна тъкан. Вътрешността им е изпълнена със серозно-кръвениста материя и тъй като се развиват хронично, с течение на времето могат да достигнат големи размери. Друг вид лъжлива киста е лимфатичната киста. Тя е многокамерна и може да заеме цялата слезка. Тази трансформация се означава като поликистозно израждане на далака.

Към кистичните тумори се отнасят хемангиомът и лимфангиомът.

Хемангиомът произхожда от кръвоносните съдове на далака и представлява формация от множество разширени артерии, вени или капиляри. Обикновено не дава симптоми, но може да руптурира, което се съпровожда от силна хеморагия.

Лимфангиомът произлиза от лимфните съдове на далака и се състои от кистично разширени лимфни съдове, изпълнени с малко количество безцветна течност. Някои лимфангиоми фистулизират.

Към паразитарните кисти се отнася ехинококовата киста. Човекът е междинен гостоприемник на кучешката тения (Echinococcus granulosus). Заразяването се осъществява при контакт със заразени кучета или при консумация на неизмити плодове и зеленчуци. Така яйцата попадат в храносмилателната система на човека, а чрез кръвообращението достигат до различни органи, вкл. слезката.

Ехинококовата киста се развива бавно, в продължение на години и може да достигне големината на детска глава. Изпълнена е с течност, в която се откриват дъщерните мехури. В началото е безсимптомна, но когато достигне по-големи размери издува несиметрично епигастриума и лявата ребрена област. Понякога притиска стомаха, дебелото черво и предизвиква тъпи болки. Най-често кистата се локализира в централната част на слезката, но ако се развие субдиафрагмално, тя притиска диафрагмата и дава дихателни смущения. Като усложнение ехинококовата киста може да руптурира и да доведе до развитие на анафилактичен шок и смърт.

По своя произход кистите се класифицират като първични(възникващи в хода на ембрионалното развитие) и вторични(възникнали в хода на живота на индивида, вследствие на травма, удари и т.н.).

Друга удобна класификация на кистите на далака:

1. Истински кисти - вътрешната повърхност е постлана със специфични секретиращи клетки:

Епителиални:

• дермоидни
• епидермоидни

Ендотелиални:

• лимфангиом
• хемангиом
• поликистична болест
• някои серозни кисти

Паразитни - постлани с протоплазматичен матрикс, съдържащ няколко ядра:

• хидативна киста, причинена от ехинокок (Echinococcus granulosus)

2. Лъжливи кисти - не се наблюдават специфични секретиращи клетки и биват:

• хеморагична
• серозна
• възпалителни, резултат на остра некроза при инфекция или хронична туберкулоза
• ликвефикация на инфаркти, причинени от емболизъм или артериална тромбоза

Клинична картина

Клиничната проява кисти на далака може да бъде абсолютно безсимптомна до такава, протичаща с неспецифични оплаквания за дадената патология. Пациентите имат оплаквания от тежест в ляво подребрие, слаба болезненост при палпация, болезненост при извършване на физически дейности. Кистите с малки не дават оплаквания, но при тези с по-големи размери е възможно да е налице чувство на пълнота и раздутост. В голяма част от случаите кистата заема горния полюс на далака, а когато е със значителни размери може да заеме целия орган и да се палпира като голяма окръглена формация.

Диагноза

Диагнозата кисти на далака се базиран на субективните оплаквания на пациента, данните от физикалния преглед и инструментални изследвания. Обикновено кистите на далака са случайна находка в хода на медицинското изследване, било то физикално или инструментално.  Инструменталните методи, които служат за доказване на диагнозата, са:

• Ехография на корем
• Компютърна томография
• Ангиография - подпомага различаването на истинска от лъжлива киста на далака

При съмнение за паразитарни кисти на далака се извършват също и:

• Рентгенография на корем
• Доказване на еозинофилия в периферната кръв
• Серологична диагностика - доказват се антителата в серума на болния срещу чуждия агент

Лечение

Кистите с малки размери обикновено не подлежат на лечение, тъй като не дават оплаквания на пациентите. Лечението на кисти на далака с по-големи размери, както и на паразитарните кисти, е оперативно. Извършва се спленектомия, поради възможна руптура на кистите. Всяка киста може да се възпали и да се превърне в абсцес на далака.