Фолиевонедоимъчна анемия, неуточнена МКБ D52.9

› Въведение

› Причини и патогенетични особености

› Характерни симптоми

› Диагноза

› Лечение при фолиевонедоимъчна анемия, неуточнена

Въведение

Фолиевонедимъчните анемии са първични или вторични мегалобластни анемии, които възникват в резултат на недостиг на фолиева киселина в организма.

Една от основните причини за развитието на анемията е неадекватният прием на фолиева киселина или витамин В9 с храната, но в етиологията на състоянието роля могат да играят редица други фактори и провокатори. В някои случаи причината за развитието на фолиев дефицит остава неизвестна, като състоянието се означава като неуточнена фолиевонедоимъчна анемия.

Причини и патогенетични особености

Анемията е състояние, при което в човешкия организъм не се образуват достатъчно здрави и функционално активни червени кръвни клетки (еритроцити). Еритроцитите доставят кислород до тъканите и са необходими за изпълнението на редица важни физиологични процеси и функции.

Фолиевата киселина и нейните деривати са необходими за формирането и узряването на червените кръвни клетки.

Фолиевата киселина е широко разпространена в природата, като се открива във високи количества в зеленолистните зеленчуци, ядки, черния дроб и други. Човешкото тяло не съхранява фолиева киселина в големи количества, поради което ежедневно трябва да се консумират храни, богати на фолиева киселина, за да се поддържат нормални нива на този витамин.

При фолиевонедоимъчна анемия, неуточнена, еритроцитите са по-големи от нормалното с развитието на макроцити и мегалоцити. Хемопоезата (процесът на образуване на кръвни клетки) е от мегалобластен тип, поради образуването на мегалобласти в костния мозък. Фолиевонедоимъчните анемии са редки заболявания в развитите страни, но клиничното им значение в развиващите се държави е голямо, поради неадекватната медицинска помощ и хроничното недохранване.

Сред основните рискови за развитието на фолиевонедоимъчна анемия фактори се включват бременност, лактация, алкохолизъм, подлежащи инфекции с хроничен характер, възпалителни интестинални заболявания, прием на лекарства и други, но в някои, макар и изключително редки, случаи е възможно развитие на анемията без възможност за установяване на конкретния етиологичен фактор.

Характерни симптоми

При неуточнена фолиевонедоимъчна анемия в зависимост от тежестта на хематологичните нарушения се наблюдават различни симптоми при отделните пациенти, като в някои случаи са едва проявени, докато при тежък дефицит са възможни и усложнения:

• симптоми при лек дефицит: леките форми на болестта често протичат незабелязано и проявите им се отдават на сезонни неразположения или хроничен стрес, като най-често включват намалена работоспособност, отпадналост, мускулна слабост, лесна уморяемост, леки промени в апетита и други
• симптоми при тежък дефицит: тежка умора и слабост, главоболие, световъртеж, замайване, изтръпване и мравучкане на крайниците, изглаждане на папилите на езика, възпаление на устата и езика, периферен полиневрит, чести инфекции, нарушения в менструалния цикъл и други
• усложнения: при тежка и персистираща анемия са възможни различни сърдечно-съдови и неврологични усложнения, често изискващи продължителна допълнителна терапия

Диагноза

Поставянето на диагнозата при неуточнена фолиевонедоимъчна анемия изисква отхвърляне на други възможни причини, провокиращи състоянието, като това се осъществява чрез:

• обстоен разпит и преглед: анамнестичните данни са насочени към уточняване на причината за фолиевия дефицит и наличие на рискови фактори. При леките форми на анемия физикалният преглед може да не установи съществени отклонения, докато при тежките форми обикновено са налице типичните за анемичния синдром прояви
• лабораторни изследвания: от хематологичните изследвания най-важни за диагнозата са откриването на макроцити и единични мегалоцити в периферната кръв и мегалобласти в костния мозък. Намалено е съдържанието на фолиева киселина в серума, като често за подпомагане на диференциалната диагноза се назначава и проследяване нивата на желязо, витамин В12 и редица други показатели

Диференциална диагноза включва различаване от пернициозна анемия и всички вторични мегалобластни анемии.

Лечение при фолиевонедоимъчна анемия, неуточнена

Терапевтичният подход при неуточнена фолиевонедоимъчна анемия е комплексен, като при наличие на известни рискови фактори се препоръчва тяхното отстраняване или противодействие в комбинация със заместителна терапия и прием на допълнителни количества фолиева киселина.

При тежките форми фолиевата киселина може да бъде назначена парентерално, докато при леките форми се приема перорално в достатъчно високи дози.

Профилактиката включва промени в храненето с включване на продукти, богати на фолиева киселина в ежедневното меню, а при необходимост се назначава и допълнителен прием на витамини.

Прогнозата обикновено е добра, но при неглижиране на състоянието и липса на подходящо и ранно лечение са възможни усложнения от различно естество.

Изображения: freepik.com