Други уточнени женски полови органи МКБ D28.7

1. Доброкачествени тумори:

- Серозна цистаденома - тя е метаплазия ( това е процес на превръщане на една тъкан в друга, сродна на първата) на повърхностният епител на яйчника , което може да се осъществи след кантова инвагинация в дълбочината на органа. В редки случаи метаплазия може да се осъществи и към свободната коремна кухина.

Доброкачествената серозна цистаденома е киста най-често с гладка вътрешна и външна повърхност и размери до 10-15 см. Кистата е изпълнена със светла течност: понякога съдържимото и е кървенисто или кафеникаво. Наличие на папили по външната или вътрешната повърхност е сигурно доказателство, че кистата е от серозен тип, но не е сигурен белег за злокачественост.
Микроскопски кистата е тапицирана от стълбовиден епител, приличащ на епитела на маточната тръба, със реснички на някои от клетките.

- Фиброаденома и аденофиброма

Всички епителни тумори според степентта на застъпеността на съединителната тъкан и епител могат да се представят под формата на фиброаденома ( с преобладаване на съединителната тъкан) и аденофиброма (преобладава епител, но има и съединителнотъканна съставка).
При кистично разширение на епителните пространства се образува цистаденофиброма. Среща се като малки възелчета по повърхността на яйчника или като големи тумори, консумиращи цялата яйчникова тъкан.
Хистологично (при тъканно изследване) се установява, че от повърхностният епител след вгъване се формират дълги, приличащи на пукнатини тръби, заобиколени от хиперпластична фиброзна строма (изгражда се от съединителна тъкан, кръвоностни и лимфни съдове и нервни структури).

2. Гранично злокачествени тумори:

Тук влизат пролифериращи (разрасващи се) серозни тумори на яйчника. Те имат всички характеристики на злокачествените тумори (клетъчен атипизъм, възможност за имплантирано разпространение на туморни клетки, потенциал за повторно регенериране след отстраняването им), с изключение на разпространение на туморните клетки със съдовете.
Понякога са придружени от множество перитонеални имплантанти (засягащи ципата, която обвива коремните и тазовите органи), които въпреки злокачествения си макроскопски вид, хистологично (при тъканно изследване под микроскоп са доброкачествени.
Макроскопски те са чести странични мултилокуларни кистозни лезии с папиларни разраствания навътре. Микроскопската характеристика е епително разрастване с формиране на истински папили иклетъчен атипизъм без разрушителни явления и без стромална реакция.

3. Злокачествени тумори:

- Серозна цистаденокарцинома

Заема 50 % от епителните яйчникови карциноми. Характеризира се с вътрешни и външни папиломатозни разраствания. Често е двустранна.
Микроскопски прилича на лошо диференциран (недиференцираните тумори се характеризират с голяма злокачественост) епител на маточната тръба с плеоморфизъм (различна големина на ядрата на клетките, множество митози - деления, плътнооцветена цитоплазма и неясни клетъчни граници). Наблюдава се инвазия на стромата с некрози и стромална реакция (разрастване на фиброзна тъкан около тумора).
Степентта на диференциране е изключително важно за прогнозата.

КЛИНИКА:

Тя протича скрито и тихо. Може да се яви неясен коремен дискомфорт, храносмилателни смущения, задух, раздуване на корема, развитие на асцит (събиране на свободна течност в коремната кухина). В повечето случаи яйчникът не е болезнен и няма болка при опипване през коремната стена. За щастието на някои жени откриване на яйчников тумор става по-време на операция по друг повод. Но най-често туморът се открива късно 3-4 стадий. В тези напреднали стадии има болка, разтягане и подуване на корема, открива се тумор в таза и може да има влагалищно кървене.

ДИАГНОЗА:

Най-често се открива тумор с неправилна повърхност възловиден, фиксиран (неподвижен). Придружаващият го асцит е верен показател. При тумор без асцит трябва да се мисли за доброкачествен тумор.

За ранното откриване има значение редовните гинекологични прегледи, при които трябва да се мисли и открива заболяването. При преглед задължително се опипват слабинните лимфни възли, подмишничните и надключичните лимфни възли, Щателно да се изследват гърдите, да се търси хидроторакс (течност в гръдния кош) поради наличие на метастази. Не е изключено и откриване на тромбофлебит на долните крайници.

Скринингови методи:

- Колпоскопиране (оглед на маточната шийка и влагалището с микроскоп), като се взема материал от дъгласовото пространство (между матката и правото черво) за цитологично изследване (клетъчно изследване).

- Изследване на туморни маркери - карциноембрионалния антиген или други субстанции, алфа - фетопротеин и хорионгонадотропин.

- Имунодиагностика - Са-125 има практическо значение при серозните тумори и други специфични антигени немогат да се използват като скринингов метод за диагноза, но се използват за определяне броя на химиотерапевтичните курсове.

- Ултразвукова диагностика - за определяне на размерите и консистенцията на тумора.

- Компютърна томография - той не е много точен за откриване на малки разсейки. Не може точно да определи засягането на червото. Полезен е за доказване на асцит.

- Други предоперативни методи за доказване на тумор на яйчниците е контрастната рентгенография

- Гастроскопия (ендоскопски метод за оглед на стомаха) - при болки в стомаха, гадене и повръщане.

- Пробна лапаротомия (ендоскопски метод за оглед на органите в коремната стена)

- Венозна урография - контрастно изследване на пикочната система и търсене на метастатични огнища в уретерите.

За разлика на другите генитални карциноми, при яйчниковите се определя стадия и видът им по време на операция (хистология - гефрир).

ЛЕЧЕНИЕ:

При оперативно лечение туморът трябва да се отстранява максимално радикално, за да има шанс след това лъчетерапията или химиотерапията. Като правило операцията включва отстраняване на яйчници, тръби и матка, оментума и често апендикса. Прави се селективна лимфна дисекция (премахване на лимфни възли) - около аортата и тазови лимфни възли за определяне на стадия на тумора. При разсейки над 2 см лимфната дисекция е безпредметна.

В специални случаи при които туморът е капсулиран и жената желае да запази репродуктивните си способностти се премахва само единия яйчник, след прицизно изследване на стадия и се взема материал от другия за хистологично изследване. Запазване на яйчника и матката се допуска и при тумор с гранична злокачественост, за да се даде възможност на жената да роди.

Засега е прието при стадий 1а добре диференциран тумор и липса на разкъсване на капсулата му да не се предприема следоперативно лечение. Всички останали случаи подлежат на химиотерапия (Циклофосфамид, Метотрексат, Цисплатина). При някои тумори се прилага хормонотерапия, тъй като 75 % от яйчниковите тумори имат прогестеронови и естрогенови рецептори.
Лъчелечение - овариалните карциноми много бързо се разпространяват в коремната кухина. Прилага се облъчвания през кожата на таза.

Палиативна терапия - тя се използва при пациенти в крайни стадии. Тя цели контрол на болката, подобряване на храненето, борба със чревната непроходимост, с асцита и плеврита.

ПРОГНОЗА:

В зависимост от стадия - в 1 стадий се дава от 50-70 % петгодишна преживяемост, при 2 стадий около 40 % петгодишнапреживяемост. И при 3 и 4 стадии от 4-10 % петгодишна преживяемост.