Ретроперитонеум МКБ D20.0

Доброкачествени тумори на ретроперитонеума

Основен източник на ретроперитонеалните безорганни тумори са елементите на ретроперитонеалната тъкан, по-рядко съдовете или мускулните образувания или дистопична ембрионална тъкан.

            Първични тумори

Първичните тумори от мезенхимен прозиход биват бенигнени и малигнени. Доброкачествените тумори са: липоми, лейомиоми, фиброми, рабдомиоми, лимфангиоми, хемангиоми, ксантогрануломи и др. Подобно на тази група тумори при тези от неврогенен произход се различават бенигнени шваноми, неврином с капсула, ганглионерином, симпатикобластом и невробластом. Третата група се представя от дизонотгенетични тумори на ретроперитонеума: бенигнена форма на тератом, която е рядка и хондром.

Клинична картина: Клиничната картина на ретроперитонеалните тумори като правило се обяснява с механичното налягане на близкостоящите ретроперитонеални или вътрекоремни органи, големите кръвоносни съдове и нерви. Симптоматиката не е обусловена от самото развитие на тумора, а отразява вторичното въвличане в процеса на други органи и тъкани.

Различават се местни и общи симптоми. Към локалните симптоми се отнасят чувство за тежест и болезненост в корема и гръба, понякога с ирадиация към кракта, наличие на тумор в корема, случайно открит от самия болен или от лекаря, стомашно-чревен дискомфорт, по-рядко дизурични смущения и оток на единия крак.

Към общите признаци се отнасят безпричинно повишаване на температурата, обща слабост, а в крайните стадии- кахексия.

По-големите тумори, особено имащи голяма плътност, предизвикват по-изразени субективни оплаквания, а малките тумори дават симптоматика при близост с големи кръвоносни съдове или нерви.

Диагноза: Най-важното изследване е венозната урография. Важни са рентгенографията на стомаха и на червата и иригография. Ангиографичното изследване има по-голямо значение за обема на ретроперитонеалния тумор. По-съвременно изследване е компютърната томография, която има голямо значение за установяване на рецидиви.

Заключителен етап е диагностичната оперативна намеса с щателна ревизия на органите на коремната кухина, установяване на топичната диагноза на първичните ретроперитонеални тумори, определяне на тяхното съотношение с околните органи и тъкани.

Непълноценното изследване на болните води до тактически грешки- немотивиран отказ от радикална операция. Причините за отказ от радикална операция са най-различни: интимно срастване с големи кръвоносни съдове, с бъбреците, с чревната стена и т.н. При други случаи  неправилно се интерпретира характерът на тумора, когато доброкачествен тумор с големи размери се приема за сарком и се поставя под съмнение възможността за радикалното му екстирпиране.

В случай на иноперабилност е задължително морфологичното верифициране с оглед по-нататъшната терапия.

Лечение: Лечението на първичните тумори в ретроперитонеума е радикално хирургично отстраняване.