Низходяща част (десценденс) на колона МКБ D12.4

› Въведение

› Честота

› Причини

› Патофизиология

› Симптоми

› Диагноза 

› Лечение

› Усложнения

Въведение

Колонът е най-дългата част от дебелото черво и основно се разделя на четири части:

• възходящо дебело черво (асценденс)
• напречно дебело черво (трансверзум)
• низходящо дебело черво (десценденс)
• сигмоидно дебело черво (сигмоидеум)

Низхoдяща част (десценденс) на колона свързва напречното със сигмоидното дебело черво. Разположен е частично ретроперитонеално. Перитонеумът е обвивката, която покрива коремните органи и коремната стена. Низходящото дебело черво е с дължина приблизително 10-15 сантиметра. Намира се в лявата лумбална област на коремната кухина. Локализира се непосредствено над левия бъбрек. Основната му роля е да съхранява втвърдени изпражнения, които преминават по-надолу по стомашно-чревния тракт. И четирите части на колона имат гладкомускулни ленти, наречени тении, с което се отличават от другите черва. Хаустрите му придават сегментиран вид, което е друг отличителен белег на колона.

Основните функции на дебелото черво включват:

• абсорбиране на вода и електролити
• производство и усвояване на вещества и витамини
• оформяне и придвижване на изпражненията към ректума

Низходящата част на дебелото черво бива често засягана от различни доброкачествени новообразувания, най-често под формата на полипи. Полипите на дебелото черво представляват струпвания от клетки, които се локализират върху дебелочревната лигавица и растат към чревния лумен. Повечето полипи на дебелото черво са безвредни. С течение на времето някои полипи могат да претърпят злокачествена трансформация и да се развият в рак на дебелото черво, който може да бъде фатален, когато бъде открит по-късните му стадии.

Всеки може да развие полипи на дебелото черво. Пациентите на възраст над 50-годишна възраст са основно изложени на риск, както и такива с наднормено тегло. Особено внимание трябва да се обръща на пациентите с анамнестични данни за рак на дебелото черво или чревна полипоза. Полипите не причиняват симптоми. Именно затова, най-често биват диагностицирани чрез скринингова колоноскопия. При самата колоноскопия повечето от полипите могат да бъдат отстранени. Най-добрата превенция за рак на дебелото черво е редовният скрининг за полипи и отстраняването им.

Честота

Проучванията показват, че около 30% от хората на средна или в напреднала възраст имат полипи на дебелото черво. Точното сравнение на честотата и разпространението на полипи на дебелото черво сред страните е трудно поради разликите в методите, използвани за откриване. Разпространението на полипи на дебелото черво при пациенти на възраст над 60 години изглежда варира значително в различните страни.

Расата сама по себе си не е основен рисков фактор за полипи на дебелото черво. Проучванията обаче показват, че чернокожите индивиди имат малко по-висока честота и по-ранна поява на колоректален карцином. Именно поради тази причина американскта гастроентерологична асоциация препоръчва започване на скрининг за колоректален рак при чернокожи хора на 45-годишна възраст, а не на стандартната възраст от 50 години, както е общоприето за останалите хора.

Причини

Основните причини за образуването на полипи на низходяща част (десценденс) на колона са определени генетични мутации, които карат клетки да се делят дори, когато това не е необходимо. Именно този нерегулиран растеж причинява образуването на полипи. Полипите могат да засегнат всяка една част от дебелото черво.

Факторите, които могат да допринесат за образуването на полипи на дебелото черво или рак, включват:

• Възраст - повечето хора с полипи на дебелото черво са на възраст над 50 години.
• Възпалителни чревни заболявания - като такива основно се посочват болест на Крон и улцерозен колит (ХУК).
• Фамилност - анамнестичните данни за наличие на чревна полипоза или рак на дебелото черво в семейството са основен рисков фактор за тяхното предаване на преки родственици.
• Пушене и прекомерна употреба на алкохол - анализите на няколко проучвания показват, че има повишен риск от развитие на полипи при хора, които консумират три или повече алкохолни напитки на ден. Приемът на алкохол, съчетано с активно тютюнопушене значително увеличават риска от развитие.
• Затлъстяване - затлъстяването, липсата на движение и приемът на мазнини са основни рискови фактори. От друга страна, включването на повече фибри в диетата и редовните упражнения могат да намалят риска.

Патофизиология

Повечето полипи са малки, обикновено по-малко от 1см в диаметър и имат малък потенциал за злокачествено заболяване. Аденоматозните полипи се разделят основно на три вида: тубуларни, тубуловилозни и вилозни. Тубуларните аденоми са най-често срещаните от трите вида и могат да бъдат локализирани във всяка една част от дебелото черво. Вилозните аденоми са свързани с най-високите нива на заболеваемост и смъртност от всички полипи. Те могат да причинят хиперсекреторни синдроми, характеризиращи се с хипокалиемия и обилно лигавично отделяне и могат да търпят малигнена трансформация.

Рискът от прогресия до карцином е свързан както с размера, така и с хистологията на аденома. Аденомите, които са по-големи от 1см и имат висока степен на дисплазия, обикновено се класифицират като напреднали неоплазми и имат повишен риск от рак. Формата или грубата структура на полипа също е клинично значима.

Симптоми

Тъй като повечето хора с полипи на низходяща част (десценденс) на колона не изпитват никакви симптоми, те могат да не знаят за тяхното наличие, докато не се направи колоноскопия. При някои от пациентите, особено с по-големи на размер полипи могат да се проявят различни симптоми. Сред най-честите симптоми, говорещи за наличието на полипи на дебелото черво:

• Ректално кървене - основен признак за наличието на дебелочревни полипи или рак на дебелото черво. Въпреки това, кървенето при изхождане може да говори и за други заболявания като хемороиди, анални фисури и други. Ректорагията е характерна за полипите, локализирани в лявата част на дебелото черво, докато десностранните полипи се минфестират клинично с мелена.
• Промяна в цвета на изпражненията - при изхождане пациентите най-често заболявазват наличието на примеси на кръв заедно с изпражненията, което е и причината те да потърсят лекарска помощ.
• Желязодефицитна анемия - в началните стадий пациентите могат да не знаят за наличната ректорагия, особено ако кървенето е окултно. В такива случаи продължителното кървене води до желязодефицитна анемия, спадане на хемоглобина, чувство за умора и отпадналост.
• Запек или диария - промяната в ритъма на дефекация обикновено говори за по-напреднал процес или по-голям полип, който може и частично да обтурира дебелочревния лумен. Луменът на лявото дебело черво е много по-тесен, отколкото дясната част на дебелото черво. Именно поради тази причина наличието на туморни формации с левия колон може да доведе до чревна непроходимост.
• Болка - неспецифичен симптом, като обикновено болката е тъпа, слаба и повлияваща се от аналгетици.

Диагноза

Скрининговите тестове играят ключова роля при откриването на полипи, преди да станат ракови. Тези тестове също могат да помогнат за откриването на колоректален рак в ранните му стадии, когато пациентите са със значителна по-добра прогноза и шанс за възстановяване.
Методите за скрининг включват:

• Колоноскопия - най-широко използваният метод, който е златен стандарт при диагностициране на доброкачествени и злокачествени новообразувания на низходяща част (десценденс) на колона. Служи както с диагностична, така и с лечебна цел като по време на самата колоноскопия могат да се отстранят самите полипи (ендоскопска полипектомия).
• Виртуална колоноскопия (КТ колонография) - минимално инвазивно изследване, при което се използва компютърна томография с контрастна материя за визуализация на дебелото черво. Важно за това изследване е добрата предварителна подготовка на пациентите, без която то няма никаква информативна стойност.
• Тест за окултно кървене - този тип тест проверява за наличието на кръв в изпражненията, която не може да се забележи от пациентите. При позитивиране на изследването задължително се предприема колоноскопия за установяване на източника на кървене.

Лечение

Единственото ефективно и прилагано при наличието на дебелочревни полипи лечение е тяхното отстраняване. Самото отстраняване може да се извърши още по време на ендоскопското изследване, по преценка на лекаря (ако няма данни за малигненост и размерите на полипа не са повече от 1 см в диаметър. Ако полипът не се отстрани задължително се взима биопсия от него, която се изпраща за хистологична верификация. Ако хистологията покаже, че полипът е с тежка степен на дисплазия или малигнизация се обсъждат вариантите за хирургично лечение.

Туморните формации на колона могат да бъдат отстранявани както чрез отворена, така и чрез лапароскопска хирургия. Лекарят определя методът като се има предвид състоянието на пациента, стадият на заболяването и съображенията на пациента.

Усложнения

Някои от образувалите се полипи могат да претърпят злокачествена трансформация, което е най-животозастрашаващото усложнение. В тази връзка колкото по-рано се открият и отстранят полипите, толкова по-малка е вероятността да станат ракови. Сред другите най-често срещани усложнения са:

• чревна непроходимост (при достигане на достатъчно големи размери на полипите, за да доведат до обструкция на чревния лумен)
• кървене (манифестира се клинично с астено-адинамичен синдром)

Изображения: freepik.com