Напречна част (трансверзум) на колона МКБ D12.3

› Въведение

› Причини и рискови фактори

› Патофизиология

› Симптоми

› Диагноза

› Диференциална диагноза 

› Лечение

› Усложнения и прогноза

Въведение

Напречното дебелото черво представлява продължение на възходящото дебело черво, което започва от дясна колична флексура (флексура хепатика на колона). Преминава от десния към левия хипохондриум като пресича епигастралната и пъпната зона. В левия хипохондриум колон трансверзум се извива рязко под долния ръб на слезката, образувайки лявата колична флексура (флексура лиеналис на колона). Оттам нататък дебелото черво продължава като низходяща част на колон.

Напречна част (трансверзум) на колона се локализира изцяло интраперитонеално и е свързан с долната граница на панкреаса чрез голяма и широка дубликатура на тази мембрана. Гастроколичният лигамент прикрепя напречното дебело черво към стомаха. Френикоколичният лигамент се прикрепя към лявата колична флексура и я свързва с диафрагмата.

Доброкачествените новообразувания на колон трансзверзум най-често се срещат като полипи. Полипите представляват новообразувания, които растат към лумена на дебелото черво, най-често са спорадични или се срещат като част от други синдроми. В зависимост от своя размер, полипите се класифицират на:

• малки - с диаметър 5мм или по-малко
• средни - с диаметър от 6 до 9мм
• големи - с диаметър 1см или повече

Самите полипи могат да бъдат вдлъбнати, плоски, приседнали или да са на краче. Малко полипи възникват от субмукоза, включително липоми, карциноиди и лимфоидни агрегати. Най-често възникват от самата лигавица и могат да бъдат аденоматозни, назъбени или хиперпластични. Хиперпластичните полипи са много чести и имат много нисък злокачествен потенциал. Те се срещат повече в дисталната част на дебелото черво, към което се причислява и колон трансверзум.

Причини и рискови фактори

Здравите клетки растат и се делят по строго определен начин. Мутациите в определени гени могат да накарат клетките да продължат да се делят дори когато не са необходими нови клетки. В дебелото черво и ректума този нерегулиран растеж може да причини образуването на полипи. Полипите могат да се развият навсякъде в дебелото черво, като цекумът е една от не толкова честите места за откриването им.

Има две основни категории полипи, неопластични и ненеопластични. Ненеопластичните полипи включват хиперпластични, възпалителни и хамартозни полипи. Те обикновено не търпят злокачествена трансформация. Неопластичните полипи включват аденоми. Тези полипи имат потенциал за злокачествена трансформация, ако имат достатъчно време да растат. Колкото по-голям е полипът, толкова по-голям е рискът от рак, особено при неопластични полипи.
Факторите, които могат да допринесат за образуването на полипи на дебелото черво или рак, включват:

• Възраст - възрастта е сред водещите рискови фактори за образуването и откриването на полипи на дебелото черво. Повечето от диагностицираните пациенти са именно на възраст над 50 години, именно точно това е възрастта за започване на скрининговите методи.
• Чревни възпалителни заболявания - заболявания като улцерозен колит или болест на Крон сами по себе си не представляват опасност от развитието на чревна полипоза. Въпреки това, те са рисков фактор за развитието на колоректален карцином.
• Фамилна анамнеза - пациентите с фамилна история за рак на дебелото черво, имат по-голям риск от развитието му и образуването на полипи. При някои хора тази връзка не е наследствена.
• Тютюнопушене и прекомерна употреба на алкохол - анализ от направено проучване показва, че тютюнопушачите са с повишен риск от развитие на чревна полипоза, както и прекомерната консумация на алкохол.
• Затлъстяване - затлъстяването е сред основните рискови фактори, заедно с липса на движение и прием на мазнини. Проучванията показват, че всички тези фактори могат да увеличат риска от развитие на полипи. От друга страна, включването на повече фибри в диетата и редовните упражнения могат да намалят риска.
• Наследственост - рядко хората наследяват генетични мутации, които причиняват образуването на полипи на дебелото черво.

Патофизиология

Клиничното значение на полипите се дължи на факта, че повече от 95% от аденокарциномите на дебелото черво произхождат от полипи. Сесилните назъбени полипи са чести, намират се повече в проксималното дебело черво и имат нисък злокачествен потенциал, ако няма вече изявена дисплазия. Аденомите по-често се наблюдават в дисталната част на дебелото черво и са със значителен злокачествен потенциал. Неопластичните полипи включват хиперпластични, ювенилни полипи, хаамртоми и възпалителни псевдополипи. Ювенилните полипи са доброкачествени хамартоми и не са премалигнени. Те са чести в детска възраст и основно се локализират в ректосигмоидалната част от дебелото черво. Полипите основно търпят злокачествена трансформация след инактивиране на туморни супресорни гени като аденоматозна полипоза коли (APC) или гени за възстановяване на несъответствие (MLH1).

Симптоми

По-голямата част от полипите, локализирани в напречна част (трансверзум) на колона са асимптоматични и обикновено се откриват при скринингови колоноскопии за колоректален рак. Пациентите могат да имат безболезнено ректално кървене с ярък или тъмночервен цвят.

Други прояви включват диария или запек, коремна болка, слуз в изпражненията и други. Желязодефицитна анемия или астено-адинамичен синдром се развиват при напредване на патологичния процес, основно от ректалното кървене. Кървенето много често рядко или късно се забелязва от самите пациенти. В такива случаи то се класифицира като окултно (не може да се забележи в просто око).

Физикалният преглед при пациентите с чревна полипоза обикновено е нормален, без да има каквито и да е симптоми или оплаквания от страна на пациента.

Диагноза

Първоначалното изследване при пациентите със съмнение за наличието на чревна полипоза включва кръвна картина за установяване на анемия, ако е налична такава. Съществуват и тестове за откриване на окултно кървене при такива пациенти с налична анемия, които са без данни за кървене.

Златният стандартен тест за откриване на полипи е колоноскопията, при която едновременно може да се извърши и полипектомия. Колоноскопията обаче също не е безгрешен тест за диагностициране, тъй като има повишен процент на пропуски особено при пациенти с лоша предварителна подготовка на дебелото черво. Именно поради тази причина се въвеждат все по иновативни методи, чрез които се подобрява визуализацията при колоноскопии и диагностицирането на полипите.

По-нов начин за скрининг е компютърната томографска колонография (CTC), която изисква отлична подготовка на червата.

Диференциална диагноза

В диференциалната диагноза на доброкачествено новообразувание на напречна част (трансверзум) на колона влизат основно следните заболявания:

• Болест на Крон
• Улцерозен колит
• Колоректален карцином
• Дивертикули на дебелото черво

Лечение

Най-добрият начин за лечение на полипи на напречна част (трансверзум) на колона е тяхното отстраняване. Именно затова предпочитаният метод е колоноскопията, която се прилага едновременно с диагностична и лечебна цел. Полипите с размери до 1 см се отстраняват чрез ендоскопска полипектомия.

Тези с размери над 1 см при данни за малигненост се взима първоначално биопсия, след което се обмислят вариантите за тяхното отстраняване чрез ендоскопия или операция. При хистологични данни за тежка степен на дисплазия на полипа или малигнизация на пациентите се препоръчва оперативно отстраняване на засегната част от дебелото черво, било то чрез отворена хирургия или лапароскопска.

Усложнения и прогноза

Някои от образувалите се полипи могат да претърпят злокачествена трансформация, което е най-животозастрашаващото усложнение. В тази връзка колкото по-рано се открият и отстранят полипите, толкова по-малка е вероятността да станат ракови. Сред другите най-често срещани усложнения са чревна непроходимост (при достигане на достатъчно големи размери на полипите, за да доведат до обструкция на чревния лумен) и кървене (манифестира се клинично с астено-адинамичен синдром).

Поддържането на здравословна диета може да помогне за предотвратяване на развитието на полипи на дебелото черво. Това включва консумация на повече плодове, зеленчуци, пълнозърнести храни и др. Увеличеният прием на витамин Д и калций също може да предотврати тяхното образуване.

Рискът допълнително може да бъде намален, като се редуцира приема на храни с високо съдържание на мазнини, червено месо и преработени храни. Спирането на пушенето и редовните упражнения също са важни стъпки за предотвратяване на развитието на полипи на дебелото черво.

Изображения: freepik.com