Цекум МКБ D12.0

› Въведение

› Честота

› Причини

› Рискови фактори

› Симптоми

› Диагноза

› Диференциална диагноза 

› Лечение

› Усложнения и превенция

Въведение

Цекум, известен още като сляпо черво, е първата част на дебелото черво. Разположен е изцяло интраперитонеално, като започва каудално от илеоцекалната клапа (Баухиновата клапа). Локализира се в долен десен квадрант на корема, като при неговото засягане от патологичен процес, това е най-честата локализация на болков синдром. Той показва подобни отличителни белези като останалата част от дебелото черво, а именно тении и полулунни гънки. То се кръвоснабдява от артерия илеоколика, която води началото си от горната мезентериална артерия.

Отличителна структура на сляпото черво е наличието на вермиформният апендикс (вермиформис от латински се превежда "червеобразен"). Той също е разположен интраперитонеално, най-често ретроцекално или в малък таз. За разлика от сляпото черво и останалата част от дебелото черво, в апендикса липсват тении, полулунни гънки и мастни висулки. Като лимфоидна структура за него е характерно острото възпаление, състояние известно като остър апендицит, засягащ множество хора в световен мащаб.

Цекум като част от дебелото черво, често се засяга от доброкачествени новообразувания. Най-често това са именно полипи, които представляват струпване от клетки върху дебелочревната лигавица. Повечето полипи са безсимптомни и безвредни, но част от тях с течение на времето могат да се развият в рак на дебелото черво, който може да бъде фатален, когато бъде открит в късните му стадии.

Полипите могат да засегнат всеки един човек, като основно изложени на риск са хората на възраст 50 години или повече, имат наднормено тегло, имат фамилна анамнеза за чревна полипоза и други.

Полипите често не причиняват симптоми. Важно е да се правят редовни скринингови тестове, като колоноскопия, тъй като полипи открити в ранните стадий, обикновено могат да бъдат отстранени безопасно и напълно. Най-добрата превенция за рак на дебелото черво е редовният скрининг за полипи и тяхното отстраняване.

Честота

Честотата на колоректалните полипи нараства с възрастта. Те са по-често срещани в западните страни. С разпространение от около 30% сред хората над 50-годишна възраст в САЩ. Въпреки това, 6% от децата са засегнати, а този процент достига до 12% при деца с кървене от долния стомашно-чревен тракт. Полипите са най-разпространени при чернокожи мъже.

Расата сама по себе си не е основен рисков фактор за полипи на дебелото черво. Проучванията обаче показват, че чернокожите имат малко по-висока честота и по-ранна поява на колоректален карцином. Насоките са основно за започване на скрининг за колоректален рак при чернокожите още след 45-годишна възраст, а не на стандартната възраст от 50 години, както при останалите хора.

Мъжете имат значително по-висока честота на полипи, отколкото жените, като в някои проучвания дори се наблюдава и по-ранни начало. Ранната проява на полипи обикновено говорят за наличието на полипозен синдром.

Причини

Здравите клетки растат и се делят по строго определен начин. Мутациите в определени гени могат да накарат клетките да продължат да се делят дори когато не са необходими нови клетки. В дебелото черво и ректума този нерегулиран растеж може да причини образуването на полипи. Полипите могат да се развият навсякъде в дебелото черво, като цекумът е една от не толкова честите места за откриването им.

Има две основни категории полипи, неопластични и ненеопластични. Ненеопластичните полипи включват хиперпластични, възпалителни и хамартозни полипи. Те обикновено не търпят злокачествена трансформация. Неопластичните полипи включват аденоми. Тези полипи имат потенциал за злокачествена трансформация, ако имат достатъчно време да растат. Колкото по-голям е полипът, толкова по-голям е рискът от рак, особено при неопластични полипи.

Рискови фактори

Факторите, които могат да допринесат за образуването на полипи на дебелото черво или рак, включват:

• Възраст - възрастта е сред водещите рискови фактори за образуването и откриването на полипи на дебелото черво. Повечето от диагностицираните пациенти са именно на възраст над 50 години, именно точно това е възрастта за започване на скрининговите методи.
• Чревни възпалителни заболявания - заболявания като улцерозен колит или болест на Крон сами по себе си не представляват опасност от развитието на чревна полипоза. Въпреки това, те са рисков фактор за развитието на колоректален карцином.
• Фамилна анамнеза - пациентите с фамилна история за рак на дебелото черво, имат по-голям риск от развитието му и образуването на полипи. При някои хора тази връзка не е наследствена.
• Тютюнопушене и прекомерна употреба на алкохол - анализ от направено проучване показва, че тютюнопушачите са с повишен риск от развитие на чревна полипоза, както и прекомерната консумация на алкохол.
• Затлъстяване - затлъстяването е сред основните рискови фактори, заедно с липса на движение и прием на мазнини. Проучванията показват, че всички тези фактори могат да увеличат риска от развитие на полипи. От друга страна, включването на повече фибри в диетата и редовните упражнения могат да намалят риска.
• Наследственост - рядко хората наследяват генетични мутации, които причиняват образуването на полипи на дебелото черво. Хората с доказана някоя от следните мутации имат много висок риск от развитие на дебелочревна полипоза и рак на дебелото черво:

1. Фамилна аденоматозна полипоза (ФАП)
2. Наследствен неполипозен колоректален рак (HNPCC)
3. Линч синдром

Симптоми

Повечето от пациентите с полип на цекум нямат никакви оплаквания и основно разбират за наличието им при ендоскопско изследване. Въпреки това, при някои пациенти с чревна полипоза могат да се проявят следните оплаквания:

• Мелена - тъй като цекума е първата част от дебелото черво, то кървенето се проявява основно чрез изхождането на черни изпражнения със зловонна миризма. Всяко едно кървене от гастроинтестинален тракт до флексура хепатика на дебелото черво протича по този начин.
• Запек или диария - може да се появят поради нарушение на алкално-киселинния баланс в организма.
• Болка - болката е рядък симптом, най-често тя е локализирана в дясно, постоянна е и трудно се повлиява от обезболяващи средства.
• Анемия - кървенето най-често при полипите на цекума настъпва бавно, пациентите късно научават за него и се развива анемичен синдром.

Диагноза

В много от страните са въведени задължителни скринингови тестове, които играят ключова роля за откриването на полипи, преди да станат ракови. Тези тестове също могат да помогнат за откриване на колоректален рак в ранните му стадии, което значително подобрява прогнозата на пациентите. Методите за скрининг и диагностициране на чревни полипи включват:

• Колоноскопия - най-чувствителният метод за колоректални полипи и рак. В повечето случаи се използва както с диагностична, така и с лечебна цел. При полипи с по-малки размери директно се извършва полипектомия и изпращането им за хистологична верификация.
• Компютърна томография на корем (скенер) - в повечето случаи се използва след колоноскопия, след като вече са визуализирани и диагностицирани полипите. Скенерът има за цел да се разгледа коремната кухина за евентуални белези на злокачественост на процеса (уголемени лимфни възли, асцит и др.). Едно ново и иновативно изследване е виртуалната колоноскопия. То също се базира на компютърната томография, но при него специфичното е, че пациентите също се нуждаят от предварителна подготовка за изследването.
• Туморни маркери - най-честите туморни маркери, които говорят за колоректален рак са CA 19-9 и CEA (карциноембрионален антиген). Завишаването на техните стойности и наличието на чревна полипоза може да говори за малигнизация.

Диференциална диагноза

В диференциалната диагноза на доброкачествени новообразувания на цекум влизат основно следните заболявания:

• Болест на Крон
• Улцерозен колит
• Колоректален карцином
• Дивертикули на дебелото черво

Лечение

Лечението при всеки един пациент диагностициран с чревна полипоза е отстраняването им. Опциите за премахване включват:

• Ендоскопска полипектомия - прилага се по време на фиброколоноскопия. Ако полипът е твърде голям, за да бъде отстранен с този метод, може да се инжектира течност под него, за да се повдигне от околните тъкани.
• Минимално инвазивна хирургия - при полипи с размери по-големи от 3см се взема предварително биопсия. Ако полипът е с данни за дисплазия се прилага минимално инвазивна хирургия (лапароскопски методи) за отстраняване на засегнатата част от дебелото черво.
• Отстраняване на дебелото черво (колектомия) - прилага се при наличието на полипозен синдром, който предразполага към малигнизация на процеса.

Усложнения и превенция

Някои от образувалите се полипи могат да претърпят злокачествена трансформация, което е най-животозастрашаващото усложнение. В тази връзка колкото по-рано се открият и отстранят полипите, толкова по-малка е вероятността да станат ракови. Сред другите най-често срещани усложнения са чревна непроходимост (при достигане на достатъчно големи размери на полипите, за да доведат до обструкция на чревния лумен) и кървене (манифестира се клинично с астено-адинамичен синдром).
Рискът от развитие на полипи на дебелото черво може да се намали значително основно чрез промени в начина на живот, сред които са:

• Здравословно хранене - включването на плодове, зеленчуци и пълнозърнести храни към диетата може да намали риска от развитие на полипи. Ограничаването на консумацията на алкохол и мазнини също е от голямо значение.
• Повишена физическа активност
• Прием на калций и витамин Д - проучванията показват, че увеличаването на консумацията на калций може да помогне за предотвратяване на повторна поява на аденоми. Не е установено дали калцият има някакви защитни ползи срещу рак на дебелото черво. Други проучвания показват, че витамин Д може да има защитен ефект срещи колоректален рак.

Особено внимание трябва да имат пациентите с фамилна анамнеза за колоректален рак в семейството или дори наличието на полипоза. В такива случаи е необходима проследяване във времето, както и дори генетично консултиране. Ако пациент бива диагностициран с наследствено полипозно заболяване, то той ще бъде подложен на редовни колоноскопии, които започват от ранна възраст.

Изображения: freepik.com