Карцином in situ на влагалището МКБ D07.2

В това МКБ се разглежда етап от развитието на карцинома на влагалището (вагината) – карцином in situ, означаван още и като интраепителиална неоплазия на влагалището (VAIN).

Терминът интраепителиална неоплазия на влагалището се отнася до промени, които могат да възникнат в кожата на влагалището. VAIN не е рак и при някои жени може да изчезне без лечение, но ако промените станат по-сериозни, има вероятност да се развие рак след няколко години и затова VAIN се означава като предраково състояние.

Интраепителиалната неоплазия на влагалището може да се развие само в една област на вагината, но по-често засяга няколко различни области наведнъж (мултифокална). Ако само една област е засегната, това най-често е горната трета на вагината, която е към шийката на матката.

Епидемиология

Състоянието може да засегне всяка възраст, но е по-често при жени над 50-годишна възраст. Понякога жените могат да имат анормални промени, които засягат други области, освен влагалището - например маточната шийка, вулвата и ануса.

Етиология

Няма точно установена причина за развитие на VAIN, но много често е резултат от инфекция в кожата на вагината, причинена от някои типове човешки папилома вирус (HPV) — съществуват над 100 типа HPV, като най-честите причинители на VAIN са типове 16 и 18. Гениталната HPV инфекция се разпространява чрез директен контакт "кожа до кожа" по време на секс с някой, който е инфектиран. При повечето жени имунната система се справя с човешкия папилома вирус, без дори те да подозират, че са имали инфекция.

HPV инфекция е малко вероятно да причини самостоятелно VAIN, като трябва да са налице и други фактори, които потискат имунната система, като например тютюнопушене, наследствени имунни проблеми, определени лекарства (например такива, приемани след трансплантация), както и някои редки заболявания на костния мозък и кръвта.

Интраепителиалната неоплазия на влагалището се среща най-често при жени след хистеректомия поради рак на маточната шийка, както и при жени, които са имали предишни преканцерозни (предракови) или канцерозни (ракови) промени на влагалището или шийката, или които са били подложени на лъчетерапия в областта на таза (вагина, матка, шийка, пикочен мехур).

Клинична картина

Карциномът in situ не причинява никакви симптоми. При повечето жени промените се откриват при изследвания поради други причини.

Някои жени се диагностицират след изследване при вагинално течение, като всяко течение обикновено се причинява от инфекция (не от самата VAIN).

Диагноза

Карциномът in situ не може да се открие с невъоръжено око. Ако се подозира наличие на промени, се прави специфично изследване — колпоскопия. По време на колпоскопията може да се вземе материал (биопсия), който да се изследване под микроскоп. Може да се открият анормални клетки и чрез теста на Папаниколау (Papanicolaou) - ПАП-тест, ПАП-цитонамазка.

Класификация

Класификацията на VAIN включва три стадия:

• VAIN 1 — засегната е 1/3 от дебелината на повърхностния слой на вагината;
• VAIN 2 — засегнати са 2/3 от дебелината на повърхностния слой на влагалището;
• VAIN 3 — обхваната е цялата дебелина на повърхностния слой на влагалището;

VAIN 3 се означава като карцином in situ на вагината, не е рак, но води до промени в някои клетки на влагалището. Ако клетъчните промени са слабо изразени (VAIN 1), лечение може и да не се налага. Ако промените са по-тежки (VAIN 2 или VAIN 3), може да се наложи лечение, като целта на лечението е да се предотврати развитието на рак, като същевременно нежеланите ефекти се задържат до минимум.

Лечение

Видът на лечението се определя от различни фактори, включващи:

• колко променени са клетките (приблизителна оценка за развитието на рак);
• размер на засегнатата област;
• локализацията на променените клетки във влагалището;
• проведено предишно лечение;
• при някои състояния, например бременност, страничните ефекти от лечението могат да преобладават над ползите и това да доведе до отлагане на лечението. В този случай се правят редовни колпоскопии;

Видове лечение

Видовете лечения са:

• локална (местна) аблация — премахване или унищожаване на анормални клетки на вагината. Аблацията може да се осъществи по два начина:

1. лечение чрез въглеродно-диоксиден (СО2) лазер — най-често използваният метод за локална аблация. Колпоскопията позволява да се визуализират засегнатите области. Процедурата обикновено се извършва под обща упойка, но ако е засегната много малка част, може да бъде извършена и чрез местна анестезия. Ако са обхванати няколко области от вагината или има висок риск за рецидивиране на заболяването, може да се наложи третиране на цялата вагина с СО2 лазер;
2. диатермия — понякога се използва за премахване на анормалните клетки. Извършва се под местна упойка;

След лазерно или диатермично лечение е обичайно да има леко кървене или течение в продължение на няколко дни. На вагиналните тъкани ще им отнеме известно време да се възстановят след лечението, така че не трябва да се използват тампони или да извършват промивки, както и да не се прави секс за около месец;

• хирургично лечение – може да се препоръча, ако има някаква възможност за съществуването на неоткрит рак на вагината. Използва се и ако VAIN рецидивира след предходно лечение. Когато е засегната само малка част от вагината, може да е възможно да се премахне тази тъканна част, заедно с малка част от заобикалящата я нормална тъкан (широка местна ексцизия). Ако промените са по-широко разпространени, хирургичното лечение включва премахване на част или на цялата вагина (частична или тотална вагинектомия), като по време на операцията може да бъде "създадено" ново влагалище, като се използва тъкан от други части на тялото;
• лъчетерапия – може да бъде ефективна при наличие на рецидив след първоначално лечение. Може да се използва и при по-широко разпространени промени;
• химиотерапевтичен крем – понякога се използва 5-флуороурацил, който може да причини дразнене на вагиналната кожа и затова не се използва често;

Заглавно изображение: www.researchgate.net